България настоява за 33% участие в петролопровода Бургас - Алесандруполис

България ще настоява за 33-процентен дял в бъдещия консорциум, който ще строи и експлоатира петролопровода Бургас - Алесандруполис. Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Хасан Хасан обясни, че въпросът за участието трябва да се реши до края на този месец в преговори с Гърция.

По думите на Хасан, българската позиция е София и Атина да имат равен дял в дружеството - 33 процента. От това излиза, че делът на Русия ще е 34 сто.

Разговорите щели да започнат още през следващата седмица, защото целта е на 6 март Русия, Гърция и България да подпишат съвместен меморандум за изграждането на петролопровода.

Миналата седмица зам.министър Хасан участва в Москва в среща на експерти от България, Гърция и Русия по подготовката на междуправителствен меморандум по проекта Бургас - Алесандруполис. След срещата гръцката агенция МПА съобщи, че Атина е постигнала своите цели: подписване на меморандума, приемане на технико-икономическата експертиза и създаване на смесено дружество, което ще се заеме със строителството на петролопровода. В това дружество, според гръцката агенция, гръцките фирми ще участват с 39 %, руските - с 41 %, а българските - с 20 на сто.

Днешният оптимизъм, че ще договорим с Атина 33%, зам.министър Хасан обясни със собствената си опитност във воденето на преговори. От думите му обаче не стана ясно дали Русия е съгласна да намали дела си до 34 на сто.

Сред българските доводи били дължината на петролопровода на наша територия и евентуалните екологични щети за страната ни от строителството и експлоатацията. До края на месеца министерството на околната среда и водите ще предостави първоначалната си оценка за проекта. Все още не е решено дали петролопровода ще започва от Бургас или от Поморие.

Според първоначалните договорености между Москва, София и Атина, още при стартирането на проекта за петролопровода, руското участие в дружеството трябваше да бъде 50%, а България и Гърция да си поделят по 25 процента. При всички по нататъшни срещи за проекта Атина се опитваше да увеличи дела си за сметка на София с основния мотив, че Гърция, за разлика от България, разполага с местни частни компании, готови да финансират строежа на петролопровода.

По днешните думи на зам.министър Хасан, друг нерешен въпрос бил това къде ще се намира централата на проекта.

При максимален капацитет от 35 хил.т годишно на петролопровода, България може да разчита на приходи от транзитни такси от 1 долар на тон, колкото ще получава и Гърция.

Общата стойност на проекта е между 680 и 700 милиона евро. Строителството може да започне през 2003 г.и съоръжението да бъде пуснато в действие в началото на 2005 година. Възвръщаемостта на инвестициите е между 7 и 10 години.

Следващата седмица на среща с български фирми, които ще се включат в международния консорциум по проекта, ще се разпредели участието им в евентуалния 33 процентен български дял. На тази среща ще присъстват представители на фирмите, които са били и на срещата в Москва, а именно- "ЛУКойл" - България, "Минстрой холдинг", "Главболгарстрой", "Овъргаз", Главно управление "Строителство и възстановяване", "Монтажи" и "Газстроймонтаж".

През април-май проектът на изграждане на петролопровода ще бъде представен пред петролодобивните компании в Алма Ата и Москва. През юни с проекта ще се запознаят финансовите институции в Лондон.