България няма проблем с бавното правосъдие, но не може да докаже качество

България до голяма степен е решила проблема с бавното правосъдие, но няма развити инструменти, които да покажат колко качествено е то. Това е основният извод за България от статистическите данни в Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2014 година. "Информационното табло на ЕС" има за цел да сравни количествени данни от съдебните система на всички страни членки на съюза.

Темата бе обсъдена във вторник на форум, организиран от Институт "Отворено общество" в партньорство с Министерството на правосъдието.

Проблемът с бавното правосъдие е решен основно за административните, гражданските и търговските дела. Страната все още има проблем с наказателните. Фактът, че не може да се докаже колко качествено се правораздава, затвърждава общото впечатление, че съдебната ни система е крайно зависима от външни влияния.

"Данните (от Информационното табло) поставят страната ни в сравнително положителна светлина, що се отнася до бързина на правосъдието. Разбира се, винаги може да има и отделни казуси, които говорят за бавно правосъдие, но струва ми се, те вече се приемат за изключение и прецедент", каза по време на форума правосъдният министър Зинаида Златанова.

По отношение обаче на делата за несъстоятелност, които в България продължават над 3 години, страната продължава да е в дъното на класацията. Председателят на парламентарната правна комисия Четин Казак бе оптимист и каза, че този въпрос може да се реши само с организационни мерки в самата съдебна система.

Критерият "качество" на правораздаването обаче се оценява по това дали са провеждани различни наблюдения на система, дали има оценки за дейността на съдилищата, обучения, както според парите, които отделят държавите. ЕС измерва и доколко са въведени информационни технологии в съдебните системи, както и алтернативните способи за решаване на спорове.

По всички тези показатели България също изостава значително.

"Длъжници сме", обобщи изпълнението на тези показатели представляващият ВСС Соня Найденова, цитирана от сайта "Правен свят". Тя за пореден път сподели становището на ВСС, че икономическите показатели имат пряко отношение към качеството и ефикасността на правораздаването, поради което и съветът бе поискал увеличение на заплатите.

ВСС обаче традиционно поставя и без това високите заплати над материалната осигуреност на самата система.

Във вторник Соня Найденова обърна внимание на тенденцията, че държавите, които отделят най-много средства за правосъдие на глава от населението, са в челото на класациите и в останалите показатели. България е на предпоследно място в ЕС по показателя "независимост на съдебната власт", но Найденова го обясни с невъзможността на съдебната власт да обясни на хората колко е независима.

Тя обясни, че ВСС започва инициатива за вътрешно допитване сред магистратите за усещането им за независимост.

Друг член на ВСС Калин Калпакчиев посочи, че доверието и усещането за независимост ще се подобрят, ако в процедурите за назначение на магистрати се покаже, че водещи са критериите за почтеност и професионализъм.

Заместник-председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Красимир Влахов обяви, че рискуваме да подценим качеството за сметка на бързината на производствата. Той подчерта, че свръхнатовареността не е проблем само на Софийския градски съд и на Софийския районен съд, а е проблем на държавата.