България обмисля цената на членството си в НАТО

Докато България се готви да изпрати нови войски в Ирак, нацията все още се опитва да осмисли смъртта на петимата войници, загинали там. Страната е обзета от скръб, а в същото време изплуват критицизмът към войната и предстоящото членство в НАТО.

Стрелба от български автомати е посрещнала атентаторите - самоубийци, които доближават българския лагер "Индия" камион бомба в Кербала на 27 декември. Това обаче не беше достатъчно, за да бъдат спрени.

Малко по-късно камионът се е взривил. Четирима български войници умряха на място, а петият почина на другия ден. 27 войници бяха ранени.

У дома, властите бяха заварени напълно неподготвени.

Събитието стана по време на празниците. Министър-председателят беше в Испания, министърът на отбраната - в Португалия, а външният министър някъде из планините, извън телефонен обхват.

Известно време журналистите трябваше да се справят сами, като програмите на радиата и телевизиите бяха прекъсвани с новини за трагедията.

За българите 27 декември 2003 г. е сравним с 11 септември 2001 г. за американците.

"Днес се разделихме с мисълта, че присъствието на българските войници в Ирак ще бъде леко", каза президентът Георги Първанов по време на траурната церемония в София четири дни по-късно.

"Това е война, истинска война. Но тук няма повече място за противоречия и спорове за характера на тази война...Нашите момчета загинаха на хиляди километри от родината. Но те загинаха под българския флаг", продължи той.

Това бяха първите български жертви в Ирак и това шокира и разтърси нацията.

България има малко по-малко от 500 военнослужещи в механизирания сухопътен батальон в Кербала. Всички те са професионалисти, всички те са доброволци и печелят малко над 40 долара дневно, което е 12 пъти повече от средната им заплата у дома.

Проблемът за много чужди войници в Ирак сега е, че те са отишли там, очаквайки да вземат участие в мироопазваща операция. Сега им се казва, че са на война.

За българите, мисията в Ирак е техният входен билет за НАТО. Те се присъединяват през май, но никой се още не знае колко още ще се плати с човешки живот и колко дълго ще продължават да плащат.

Българското обществено мнение реагира различно на атаката в Кербала. Правителството и основните опозиционни партии, когато откриха говорителите си, препотвърдиха категорично българския ангажимент към мисията в Ирак.

Хората посрещнаха загиналите като герои. Вече има планове да се изгради паметник в тяхна чест - може би пред Музея на военната история -с плакет, на който са изписани имената им редом с имената на загиналите в Балканските и световните войни.

Независимо от преобладаващото скръбно настроение, бяха чути и критики.

В директен коментар на първата си страница всекидневникът Сега писа:" В Ирак България не решава проблем, а участва в създаването му...САЩ и коалицията на желаещите провокираха тероризма, а сега се борят със собственото си творение".

В института по отбранителна политика в София - Дж. С. Маршал - чийто председател е Велизар Шаламанов, имат различна гледна точка.

Няколко анализа - дори с почтени мотиви - създадоха голям шум", каза той.

По негово мнение, правителството и парламентът в България, които са на първо място отговорни за изпращането на войски, са казали ужасно малко. При създалия се вакуум, критичните гласове надделяват.

Велизар Шламанов се опасява и за това, че политиката се диктува от президента и от Генералния щаб на армията, което, посочва той, не е здравословно за парламентарната демокрация.

Най-обезпокоителното от гледна точка на военната дисциплина е това, че войници от втория контингент, който трябва да замине за Ирак тази седмица, поеха инициативата и започнаха да преговарят за по-гъвкави договори, които ще им позволят да се откажат от мисията по всяко време.

Тридесет войници вече са решили да не заминават, според официални съобщения.

Военните отговориха, като се опитаха да бъдат по-твърди. Онези, които са се отказали в последната минута, ще трябва да платят компенсации на армията за подготовката, която са преминали.

Но докато България оплаква своите жертви, обществото е на страната на войниците, не на Генералния щаб.

"С членството в НАТО ние ще престанем да бъдем балканска държава", написа щастливо един коментатор тази седмица. "И Балканът оттук нататък ще е само географско понятие, както Апенините в Италия", писа той.

*Публикуваме с незначителни съкращения кореспонденцията на Ник Торп, излъчена на 7 януари по Радио 4 на Би Би Си