България обречена на пътни кръпки при недофинансиране

България е обречена да кърпи дупки при недофинансиране на пътищата. Мрачната прогноза е на Лазар Лазаров, председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ).

Поне двойно трябва да нараснат парите за ремонт на пътища – от 300 млн. лв. бюджетни средства сега на 600 – 800 млн. лв. годишно или общо 4 млрд. лв. са нужни за да бъдат приведени над 41 хил. километра пътища в добро състояние, посочи инж. Лазаров при представянето на сборника "Пътищата на България" с автор инж. Ясен Ишев. Той се издава от Камарата на строителите у нас със съдействието на АПИ и съдържа информация за пътната инфраструктура на страната.

От Освобождението през 1878 г. до днес пътната мрежа е нараснала над 16 пъти – от 2511 км на 41 338 км. От тях 734 км са магистрали, а 2955 км - първокласни пътища.

"Най-тъмният период" в пътното строителство е бил в началото на 90-те години, когато пътищата са оставени без финансиране, отчете Лазаров. Той определи тези години като "пагубни" за пътната инфраструктура, чиито последици са видими и днес.

Въпреки инвестициите от около един милиард лева годишно от 2010 г. в ново строителство и ремонт около една трета от пътищата остават в лошо състояние, сочат данните в сборника.

"Ако недофиннасирането на сектора продължи, сме обречени да тичаме след събитията и да кърпим дупки", обобщи инж.Лазаров. По думите му рецептата е въвеждането на тол системата, на която се разчита да увеличи постъпленията в бранша. Съпротивата срещу нея обаче е огромна, защото ще засегне много интереси, повтори отново инж. Лазаров. Той се аргументира, че след като в петък първата жалба срещу търга е паднала в съда, още днес е внесена нова, която на практика стопира въвеждането ѝ.

"Всеки ден, в който тол системата не влиза в действие, е загуба за българските пътища, но си е чиста печалба за фирмите", констатира Лазаров.

Бойко Борисов бие Тодор Живков в магистралното строителство

Премиерът Бойко Борисов може да бъде определен като "повелителят на магистралите". Той е безспорният номер едно с въведени в експлоатация 276 км за 5 години начело на държавата или по километър на пет дни, сочат сметките на инж. Ишев.

Комунистическият лидер Тодор Живков, при чието управление е поставено строителството на магистралния пръстен (недовършен и до днес и неясно кога ще бъде изграден), има 274 км пуснати в експлоатация до 1990 г. Живков управлява 35 години от 1954 до 1989 г., но първата копка на магистрала е направена през 1971 г.

"Бумът на магистралите е през 2015 г. с пуснати в експлоатация 124 км", отчете Ишев.

Обяснението е просто – краят на изминалия програмен период с финансиране от Европейския съюз. Рязането на ленти започна с участък от магистрала "Струма". Продължи с довършената магистрала "Марица" след 36 години строителство, и обхода на Монтана. За финал като новогодишен подарък беше пускането на част от Западната дъга на София и Северната скоростна тангента.

"Това, което беше направено през 2015 г., не го е имало никога досега. Имаше моменти, когато дори материалите за строеж бяха изчерпани", отчете Лазаров.

По-малко от година след пускането на рекордните 124 км магистрали част от тях вече са на коловози, а други се напукаха.

Строителите не пожелаха да се говори за качеството, но Лазаров отбеляза, че трябва да се работи за подобряване на качеството на магистралите.

Поддържането на пътищата е слабото звено, отчете дългогодишен преподавател от Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Нагоре – надолу и браншът страда

И след "бума" на 2015 г., тази ще бъде трета нулева година от новия програмен период за строителния бранш.

Строителство със средства от еврофондовете тази година няма. Довършват се няколко водни проекта от миналия програмен период. Това е показала справката, поискана от Камарата на строителите от ръководителите на оперативните програми.

"Прогнозирахме, че 2016 г. ще бъде много тежка за строителите. При 6-8 млрд. евро обем годишно, сега се надяваме да достигнем около 5 млрд. евро. Това означава съкращаване на работници. Страдаме от тази цикличност. Тези пикове и спадове в бранша не се отразяват добре на работниците и компаниите... Ако нещата така продължат, 2017 г. може да се окаже критична за строителния сектор. Знаете, че 2018 г. има засечка", коментира инж. Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите.

През 2018 г. Европейската комисия ще направи оценка на усвояването на средствата, като България трябва да е реализирала част от проектите. При неизпълнение следва преразпределение на парите за тези, които се справят с усвояването.

Липсата на кадри в бранша е другият голям проблем. Той е следствие на цикличността и липсата на постоянна работа. Няма как да задържиш квалифициран персонал с работа от три месеца годишно на висока заплата, нормално е да предпочетат чужбина, коментира неформално един от шефовете на голяма строителна компания пред Mediapool.

Надеждите идват от частния сектор. Индустрията се развива и дай, Боже, да строим повече нови заводи и предприятия, каза Бойков. Той отбеляза, че частните инвестиции в сектора са на нивото от миналата година. Отбеляза успешното развитие на новите индустриални зони край София и Пловдив.

"Надяваме се и на стабилно управление на държавата", каза още Иван Бойков.