България ограничава правата на някои неправославни вероизповедания

Конституцията на България гарантира свобода на вероизповеданията. На практика обаче българските власти ограничават правата на някои неправославни вероизповедания. Това пише в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за религиозните свободи по света. От документа става ясно, че България, макар и да не попада в графата на проблемните страни, все още изостава от стандартите в тази област.

В доклада на Държавния департамент се казва, че ограниченията срещу неправославните деноминации се проявяват най-вече в процеса на тяхната регистрация, който често е избирателен, бавен и непрозрачен.

Основно място в документа заема новият Закон за вероизповеданията, който беше приет през декември 2002 година. Макар и по-добър от стария закон, който датира от 1949 година, новият беше разкритикуван от редица религиозни и правозащитни организации заради преференциалния статус на Българската православна църква, както и заради редица разпоредби, които вземат страна в църковния спор, пише в документа. По силата на новия закон всички вероизповедания, с изключение на БПЦ, трябва да се регистрират в съда, преди да започнат да практикуват. Според доклада на Държавния департамент, безпокойство буди голямото влияние, което Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет получава в регистрационния процес. Дирекцията представя "експертни мнения" пред съда, което очевидно ѝ дава възможност да влияе на крайното решение.

Законът за вероизповеданията беше приет, преди международните правни експерти и правозащитни организации да са имали възможност да прегледат последния вариант и да гарантират, че законът отговаря на международните стандарти в тази сфера. Впоследствие експертите откриха някои разпоредби в закона, които са двусмислени или дори спорни, пише в годишния доклад. Той цитира оценката на Съвета за Европа, според която в разпоредбите около регистрацията не се уточнява какви са критериите за регистрация, нито пък при какви условия такава да не се дава. В документа се казва още, че вече има информации за несправедливо забавяне на процеса по пререгистрацията на някои вероизповедания.

И ПАСЕ ни критикува за толериране на православието

Комисията по юридическите въпроси на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) одобри проекторезолюция, в която също разкритикува текстове от новия закон за вероизповеданията, макар и да отбелязва, че той важна крачка напред. Проекторезолюцията посочва, че някои текстове от закона противоречат на Европейската конвенция за правата на човека.

още

Правителството формално заема неутрална позиция по спора между Светия синод на патриарх Максим и т.н. "алтернативен" синод, макар и повечето българи да смятат, че властите подкрепят Максим. Новият закон за вероизповеданията обаче признава Максим като единствен представител на Българската православна църква, уточнява докладът. В документа се споменава и убийството на отец Стефан Камберов от 22 юли 2002 г. край манастира Св. Пантелеймон. Процесът срещу обвиняемите, един от които е свещеник от Светия синод, все още не е завършил.

В доклада се казва още, че дискриминацията, насилията и обществената нетолерантност като цяло спрямо нетрадиционните религиозни малцинства продължава да представлява спорадичен проблем. Съществуват случаи, при които местните власти се използват липсата на регистрация като претекст за намеса и тормоз спрямо някои вероизповедания.

В документа се отделя внимание и на проблема около имуществото на редица вероизповедания. Мюсюлманската общност твърди, че най-малко 17 нейни имота, намиращи се в различни точки на страната, все още не са ѝ върнати. Православната църква, католическата църква, методистите и адвентистите имат претенции към парцели или сгради в София и други градове на страната. Еврейските имоти бяха възстановени през последните десетина години с изключение на един в центъра на София. Неговата съдба се решава в съда, пише в документа.

Докладът на Държавния департамент за религиозните свободи обхваща периода от 1 юли 2002 до 30 юни 2003 година. Той е изготвен с помощта американските дипломатически мисии по света, които са работили по проблема в тясно сътрудничество с представителите на различните религиозни общности и неправителствени организации в съответните страни.

В изложението на тазгодишния доклад е записано и че насърчаването на религиозните свободи е от голямо значение за продължаващата война срещу тероризма. Твърде често държави, които нарушават религиозните свободи, умишлено или не, способстват тероризма. Според Държавния департамент много често правителства, които са враждебно настроени към религиозните свободи, са гостоприемни към терористи.

Докладът констатира с голяма загриженост зачестилите прояви на антисемитизъм, особено в някои европейски страни. Тъкмо за да обърне внимание на този проблем конференцията, осъществена от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа през юни, призна антисемитизма като проблем на човешките права.

Религиозните свободи, които според САЩ представляват една от основите на демокрацията, са водещ принцип на американската външна политика. Докладът за религиозните свободи ще бъде използван като източник за оформянето на американската външна политика и за оказването на помощи на съответните страни.

Милен Минчев, РСЕ
Вашингтон

Споделяне

Още от Свят

Одобрявате ли поисканото от здравния министър затваряне на държавата?