България осъжда химическата атака и тихомълком посочва Асад за виновен

Президентът Росен Плевнелиев и премиерът Пламен Орешарски излязоха в сряда с единна, но противоречива позиция по кризата в Сирия. Те посочват, че България категорично осъжда извършената на 21 август атака с химически оръжия в предградията на Дамаск, но не посочват изрично кой стои зад нападението – основният въпрос, който разделя Запада и Русия в момента. В същото време обаче заявяват, че София се присъединява към Съвместната декларация на Г-11 от Санкт Петербург, според която доказателствата сочат, че зад химическата атака стои сирийското правителство.

Тази теза бе обявена часове по-рано и от външния министър Кристиан Вигенин, който във вторник вечерта коментира пред БНТ, че "без да можем да го твърдим с абсолютна категоричност" всички индикации водят към заключението, че правителствените сили са използвали химическо оръжие. 

Според общото изявление на Плевнелиев и Орешарски ООН "може и следва да поеме водещата роля и да изпълни своята отговорност за намирането на политически изход от кризата, но в декларацията от Санкт Петрбург, приета в началото на месеца, се посочва, че Съветът за сигурност на ООН е парализиран и се заявява подкрепа за усилията на САЩ, които към тогавашния момент бяха готови на военна намеса в Сирия без мандат от Световната организация.

Декларацията бе подкрепена от САЩ, Австралия, Великобритания, Франция, Италия, Канада, Япония, Испания, Турция, Република Корея и Саудитска Арабия.

В общото изявление на Плевнелиев и Орешарски, което бе разпространено едновременно от пресслужбата на Министерския съвет и на прессекретарията на държавния глава, те дават и висока оценка на постигнатите в Женева договорености между САЩ и Русия по отношение на количествата на притежаваните от сирийското правителство химически оръжия и сроковете за тяхното унищожаване и заявяват, че като страна по Конвенцията за забрана на химическото оръжие България е готова да даде своя принос в практическото им прилагане.

Те обаче не уточняват под каква форма е възможен българският принос.

"Атаката в Дамаск е нарушение на международното право и престъпление срещу човечеството. Категоричен отговор от страна на международната общност ще потвърди неприемливостта на подобни действия и ще съдейства за предотвратяване на евентуално следващо използване на химически оръжия, както и на тяхното разпространение", се посочва още в позицията.

Президентът и премиерът заявяват, че следят с внимание предприетите в рамките на ООН действия, включително представянето на доклада на екипа на ООН/ОЗХО за атаката на 21 август и подчертават, че "недвусмисленото тълкуване" на този доклад ще съдейства за ефективни действия от страна на международната общност и за предприемането на по-нататъшни мерки.

Към момента обаче международната общност е разделена, като според САЩ, Великобритания и Франция в доклада има доказателства, че зад атаката стоят силите на режима Башар Асад, а според Русия атаката е провокация на опозицията.

"Като потвърждава заявената от ЕС на 7 септември т.г. във Вилнюс обща позиция на страните-членки, България се присъединява и към Съвместната декларация на Г-11 от Санкт Петербург. Политическо решение може да сложи край на кризата в Сирия. ООН може и следва да поеме водещата роля и да изпълни своята отговорност за намирането на политически изход от кризата. Дипломатическите усилия следва да бъдат насочени към реализирането на инициативата за втора мирна конференция в Женева. Едно мирно решение на конфликта ще предотврати нови жертви и ще предостави възможност бежанците да се завърнат по родните си места", се посочва още в единната позиция на президента Плевнелиев и премиера Орешарски.

Така в сряда с известно закъснение президентът и правителството излязоха с единна позиция за Сирия. Все още обаче има много неизвестни как България ще реши проблема със засиления миграционен натиск от Сирия заради гражданската война там.

Маргарита Попова: ЕС да се обърне сериозно към нас

Вицепрезидентът Маргарита Попова коментира, че "ЕС трябва да се обърне сериозно към нас и да подпомогне българските власти в предоставянето на помощ на бежанците.

Тя организира работна среща за положението на децата и жените, търсещи и получили закрила в България.

"Държавата е мобилизирала своя ресурс и търси всички възможни начини, чрез институционално сътрудничество, очакваме от ЕС също да се включат, да бъдат съпричастни и, ако се наложи, да помогнат", коментира Попова.

Правителството вече обяви, че ще иска от ЕС помощ по спешност, включително финансова, тъй като България достига границата на капацитета си да поеме бежанци.

"Държим да съчетаем в разумен баланс две каузи - хуманизъм и човеколюбие, и сигурност за всички. Това е важно за спокойствието на всички български граждани, за тези, които са избрали закрила в България, и за международния ни авторитет", коментира Попова.

Според нея е много важно както какви са условията в центровете за настаняване на бежанците, така и спокойствието на българските семейства, живеещи в близост до тях.

Хората, които получат статут на бежанци, пък трябва да се интегрират в обществото, каза Попова.

Два нови дома за настаняване в София

Зам.-министърът на вътрешните работи Васил Маринов от своя страна съобщи, че бежанците в България към момента са 4044, като половината са сирийци. Децата са 680, като близо 90 са без придружител.

Той припомни, че според оценките на правителството капацитетът на България стига за приемането на 5000 души и коментира, че храната, лекарствата и финансовите средства за бежанците не достигат.

Капацитетът за настаняване на бежанци вече е надхвърлен, но правителството е осигурило в столичния кв. "Враждебна" дом, в който ще бъдат настанени 300 души, а до края на седмицата ще има още един такъв дом в София с капацитет 500 лица.

86 чужденци са преминали българо-турската граница само през изминалото денонощие, съобщиха от МВР. 79 от тях са сирийски граждани.