България отхвърли руския ултиматум: Не сме втора категория страна в НАТО (обновена)

Премиерът Кирил Петков призова Русия "да остане ангажирана в конструктивния диалог за деескалация на напрежението и да работи за по-сигурна Европа, основаваща се на върховенството на правото и стриктно прилагане на поетите международноправни ангажименти", след като по-рано в петък Москва официално поиска силите на НАТО да напуснат България и Румъния.

Петков се яви в парламента по искане на ГЕРБ и потвърди твърдата евроатлантическа ориентация на страната.

"България е суверенна държава и отдавна сме направили своя избор, ставайки член на НАТО. Като такъв решаваме сами да организираме отбраната на страната си в координация с нашите партньори. Вашингтонският договор не предвижда втора категория страни членки, за които колективната отбрана да се прилага избирателно или в ограничен обем. Призовавам руската федерация да остане ангажирана в конструктивния диалог за деескалация на напрежението и да работи за по-сигурна Европа, основаваща се на върховенството на правото и стриктно прилагане на поетите международноправни ангажименти", каза Кирил Петков.

Позицията на Русия всъщност не е нова. Moсква още в края на миналата година призова Алианса да изтегли войските си от приетите след 1997 г. страни членки, но едва сега посочва конкретно България и Румъния. НАТО вече отговори, че това няма как да стане.

Президентът Румен Радев от своя страна определи искането на Русия като "неприемливо и безпредметно". Неговата позиция, както и тази на военния министър Стефан Янев, излезе по-късно през деня.

"В страната ни няма постоянно базирани съюзнически контингенти и бойна техника. Суверенното решение за подобно постоянно присъствие или временно разгръщане принадлежи на България, в съответствие със съюзните ни ангажименти. Страната ни не приема ултимативни искания от когото и да било", посочи Румен Радев.

България и САЩ използват съвместно учебния полигон "Ново село", военновъздушните бази "Граф Игнатиево" и "Безмер" и логистичния център край Айтос.

Българското външно министерство също призова Руската федерация да проявява уважение към осъзнатия външнополитически избор на България.

"Националните територии на страните - членки на НАТО са територии на Алианса. Въоръжените сили на страните членки са и въоръжени сили на НАТО. Това произлиза от Вашингтонския договор за създаване на НАТО, който всички страни членки са ратифицирали. Вашингтонският догoвор не предвижда "втора категория" страни членки, за които колективната отбрана да се прилага избирателно или в ограничен обем", се посочва в позицията, която повтаря и думите на премиера Кирил Петков.

Външно министерство цитира и решение на Конституционния съд, според което "войските на политически или военен съюз на държави - членки на този съюз или на съюзни държави, по ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с политически или военен характер, не са чужди войски по смисъла на чл. 84, т. 11 от Конституцията, ако преминаването или пребиваването им през територията на страната е свързано с изпълнение на съюзнически задължения".

Привечер и военният министър Стефан Янев излезе с позиция.

От ГЕРБ обаче призоваха спешно да се свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) и поискаха по-детайлна позиция за поведението на България в кризата.

Партията на бившия премиер Бойко Борисов толкова категорична пронатовска позиция, колкото самият Борисов никога не е отстоявал, докато беше на власт. Така например той твърдо отказваше разполагането на черноморска база на НАТО в България и настояваше, че "Черно море трябва да остане за платноходки и яхти".

Към днешна дата, когато ГЕРБ вече е в опозиция, а заплахата от руска инвазия в Украйна е съвсем реална, а заедно с нея и рисковете за региона на Черно море, хората на Борисов заявиха:

"Докато НАТО категорично отхвърляше руските ултиматуми, българското правителство оглушително мълчеше", посочиха от ГЕРБ.

"Преди около месец Руската Федерация публикува пакет неприемливи ултимативни искания към НАТО. Най-съществените от тях, които засягат пряко Република България, са исканията НАТО да изтегли всичката си техника, персонал и въоръжение до състоянието от 1997 г. А второто изискване бе – НАТО да спре своето по-нататъшно разширяване, практически лишавайки от право на избор суверенни държави като Украйна и Грузия, да избират самостоятелно в какви съюзи да членуват", припомнят в декларация от ГЕРБ.

"Очевидно е, че съветските имперски рефлекси умират трудно, а уроците от Карибската криза от 60-те години на миналия век не са научени. В днешния свят няма начин да разпределяш зони на влияние като в 19-и век и да потъпкваш волята на съседните нации. Българите сме суверенна нация и сами вземаме решения за гаранциите, от които се нуждае отбраната на страната ни. Неприемливият руски наратив говори, че някой се заиграва с хипотези, които насочват вниманието на Северноатлантическият алианс директно към чл. 5 от Вашингтонския договор".

От ГЕРБ настояха правителството и президентът незабавно да заемат ясна и недвусмислена позиция по руските заплахи и поведение, Румен Радев незабавно да свика извънреден КСНС, а правителство да включи в Закона за държавния бюджет 2% от БВП за националните ни отбранителни способности. Освен това кабинетът трябва да потърси и извоюва ясни послания от страна на съюзниците ни, че в момент на преки заплахи и закани към страната ни, НАТО стои зад ценностите и ангажиментите си към България".

Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов от своя страна призова България да не се поддава на руските провокаци.

"България е направила своя избор за гарантиране на националната си сигурност и той е да бъде член на НАТО", се посочва в позиция на "Демократична България".

"Очевидно тези изявления днес са поредният елемент от руската стратегия да постави под съмнение избора на държавите от Централна и Източна Европа, включително България, да се присъединят към НАТО - сами, суверенно да решим как да защитим нашата национална сигурност и в какви съюзи да влезем, а не да се върнем в ситуацията, в която някой друг от великите сили САЩ и Русия решават кой да бъде в НАТО или не. България е направила своя избор", каза Иванов.

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов посочи, че Българската позиция трябва да бъде за деескалация на конфликт и констатира, че "за съжаление, това, което забелязваме, е, че напрежението идва от страна на НАТО".

"В момента обаче България няма глас, в момента ние се държим все едно сме територия, на която някой друг разиграва своите геополитически ходове", допълни той.

Преди ден българският военен министър Стефан Янев каза, че в момента се разглеждат три сценария за действие, ако стане война в Украйна с оглед на напрежението с Русия.

Според него българската армия може да реагира адекватно на такъв тип конфликти в близост до българските граници. Засега обаче България остава много предпазлива за засилване на военното присъствие на НАТО у нас.

Президентът Румен Радев и военният министър Стефан Янев се обявиха срещу засилване на военното правителство у нас, но премиерът Кирил Петков не възприе това мнение. Така и не последва обаче официална позиция.

На този фон президентът на Румъния Клаус Йоханис вече обяви, че страната му е готова да приеме на своя територия както допълнителни американски военни части, така и френски военен контингент за евентуално укрепване на отбранителните позиции на НАТО.