България отново оглавява класацията за "най-страдаща" нация в света

България отново оглавява класацията за "най-страдаща" нация в света

За трета поредна година, България през 2012 г. запазва челната си позиция в класацията за "най-страдаща" нация в света. Годишното проучване на международната социологическа агенция "Галъп Уърлд" показва, че 39% от българите оценяват живота си като достатъчно мизерен, за да бъде смятан за "страдание". "Утехата" е, че България не е сама на върха на страданието, малко след нея (37%) е Армения, а с близък резултат са Камбоджа, Хаити, Унгария, Мадагаскар, Македония, Иран, Сирия, Афганистан.

"Галъп" класифицира респондентите в три категории, в зависимост от това как оценяват живота си сега и в бъдеще - като "процъфтяващ", като "борба" и като "страдание".

Анкетираните са оценявали по скала от 0 до 10 сегашния си начин на живот, този след 5 години и този преди 5 години. Ако посоченото от тях число е 4 или по-малко, попадат в групата на "страдащите". Социолозите са провели интервюта с по около 1000 души на възраст над 15 години във всяка от изследваните 143 държави. Конкретно в България разговорите са проведени "лице в лице" в периода 1-26 юни 2012 г. и на български език.

В 20 от всички изследвани 143 страни и райони през 2012 г., поне една четвърт от възрастното население преценява живота си като достатъчно лош, за да бъде определен като "страдание". Глобално, един от седем човека е "страдащ" през 2012 г.

Южна Азия е районът с най - страдащи хора – 24%, следван от Балканите, Близкия Изток и Северна Африка.

"Страданието" е било 2% и дори още по-малко в 17 страни и райони, повечето от които богати и по-развити. Челото на тази част от класацията се води от Исландия, Катар, Швеция, Норвегия, Обединените арабски емирства. В тази категория обаче попадат и някои развиващи се страни като Тайланд, Венецуела, Нигерия, Либия.

В страните, чието население изпитва удовлетворение от живота, хората свързват тази оценка с по-високите нива на доходи, образование и по-малко болести. Хората, оценяващи живота си като "процъфтяващ", са в по-добри здравословни условия, по-малко дни са болни, имат по-добра среда за работа, по-високи доходи и пр.

Те също така оценяват, че районите, в които живеят, са добро място за живот на хора от различни раси, етноси и култури.

Лидерите на България започнаха да се сблъскват с вероятните последици на високите нива на страдание сред хората през 2013 г., пише "Галъп". Протестите, които плъзнаха из страната, доведоха до оставката на правителството на Бойко Борисов, но в най-бедната страна от ЕС конфликтът, свързан с бедността и корупцията продължава, въпреки предсрочните избори, проведени през май тази година, посочва агенцията.

Изследването на "Галъп" е базирано на метод, разработен в средата на 1960-те години от Хадли Кантрили, въз основа на който е съставена т.нар Скала на Кантрли за самооценка на страданието.

Споделяне
Още по темата
Още от Общество

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?