България отстъпи с 11 позиции в световната класация по конкурентоспособност

През 2006 г. България е класирана на 72-о място по показателя глобална конкурентоспособност, като отстъпва с 11 места спрямо подредбата за 2005 г., когато заема 61-о място. Класацията се извършва по поръчка на Световния икономически форум в Давос и официално бе огласена в сряда, като данни за нея бяха разпространени още ден по-рано. Партньор на форума за България е Центъра за икономическо развитие (ЦИР).

Изследването тази година включва 125 държави в света. Използваната методология съчетава количествените индикатори с мнението и очакванията на предприемачите в отделните държави. През 2006 г. в анкетните проучвания са участвали над 11 000 мениджъри на компании от целия свят (от България в анкетното проучване бяха включени над 130 фирми).

Според Центъра за икономическо развитие отстъплението на България с цели 11 позиции в класирането се дължат на негативните оценки на представителите на бизнеса за ефективността на институциите. Става дума за показатели, свързани с безпристрастността и експедитивността на съдебната система при решаването на търговски спорове; разпространението на корупционни практики; неефективна борба с организираната престъпност; недостатъчна защита на интелектуалната собственост; тромава регулативна среда; липса на прозрачност при обществените поръчки.

Тези по-негативни оценки не са изненада, отбелязва ЦИР, защото това са и областите, в които България търпи най-сериозни критики от страна на Европейската комисия в навечерието на членството в ЕС.

Другият фактор, който допринася за неблагоприятното класиране, е отстъплението по отношение на технологичното развитие (68-о място) и иновативния потенциал (87-о място). Тук най-добри позиции сред новоприсъединилите се към ЕС държави има Естония 16-то място).

В съвременните условия факторът “технологично и иновативно развитие” придобива все по-голямо значение, а и в бъдеще неговата роля ще нараства, коментират от ЦИР.

Успешното преструктуриране на производството, генерирането на икономически растеж и справянето с конкурентния натиск на пазарните сили в ЕС е свързано с развитие на високотехнологични и иновативни производства в България. Това са потенциално конкурентни производства, който могат да окажат сериозно въздействие върху преструктурирането на икономиката и растежа.

Според ЦИР това задължително предполага създаване на законова основа за развитие на високотехнологични производства; увеличаване на разходите за наука и изследователска дейност; въвеждане на стимули за обновяване на научната и технологична база; приоритетно развитие на иновативни производства (компютърни системи и софтуер, телекомуникации и комуникационно оборудване; фармацевтика и медицинско оборудване, биотехнологии, системи и средства за автоматизация и приборостроене, апаратура за научни изследвания); дифузия на иновациите и повишаване на производителността в традиционните сектори на икономиката; подобряване на редица важни показатели в икономиката - материалоемкост, енергоемкост, екологичност; създаване на високотехнологични паркове и технологични инкубатори и т.н.

България изостава и по отношение на качеството на базисната инфраструктура (65-та позиция). Трябва да се отбележи все пак, че в тази област тя изпреварва северната ни съседка – Румъния (77-о място).

България показва много добри резултати в макроикономическото развитие. Тук тя се класира значително по-напред от повечето страни от Централна и Източна Европа - 35-та позиция. Преди нея остават само две страни – Естония и Словения. Действително благоприятната макроикономическа среда сама по себе си не може да доведе до динамичен икономически растеж и висока конкурентоспособност. Отсъствието обаче на макроикономическа стабилност може да попречи на перспективите за устойчиво развитие. В този смисъл България има предпоставки за постигане на дългосрочен растеж.

По отношение на фирмената конкурентоспособност, бизнесът осъзнава, че устойчив растеж може да се постигне само чрез подобряването ѝ. Този показател се определя от два основни фактора - качество на бизнес средата и ефективност на стратегиите.

При фирмената конкурентоспособност България е на 83-то място. Най-добро класиране сред страните от Централна и Източна Европа имат Естония, Словения и Чехия.

Бизнес средата продължава да се оценява негативно от представителите на бизнеса - България заема 95-то място, а при фирмените стратегии тя остава на 81-а позиция.

Българските компании имат най-сериозни затруднения в следните области: липса на адекватна политика за квалификация и преквалификация на човешките ресурси, неефективен маркетинг и ниско качество на професионалния мениджмънт, отсъствие на активна политика за закупуване и внедряване на съвременни технологии. Тези няколко сериозни проблеми водят и до по-ниска конкурентоспособност на българските фирми, показва проучването, извършено сред български бизнесиграчи.

В световен план след като в продължение на три години Финландия заемаше първа позиция, тази година тя беше изместена от Швейцария, се казва още в доклада, придружаващ класирането по глобална конкурентоспособност, на Световния икономически форум в Давос.

Традиционно сред най-конкурентните държави през последните години са Скандинавските страни – Финландия (2); Швеция (3); Дания (4).

Опитът на Швейцария и на скандинавските страни показва, че ефективните институции и стабилната макроикономическа среда, първокласното образование, фокусирането върху технологичното и иновационното развитие, са в основата на печелившите стратегии за повишаване на конкурентоспособността.

Сред първите десет са и Сингапур, САЩ, Япония, Германия, Нидерландия и Великобритания. Трябва да се отбележи отстъплението на САЩ от първото място през миналата година до 6-то през 2006 г.

САЩ продължават да се “радват” на благоприятен бизнес климат, ефективно функциониращи пазари и огромен технологичен и иновативен потенциал. Същевременно обаче в страната съществуват някои макроикономически неравновесия – нарастващо ниво на публична задлъжнялост, висок търговски дефицит, който създава рискове от уязвимост на икономиката.

Най-конкурентоспособна сред страните от Централна и Източна Европа продължава да бъде Естония (25). Много добре се “справят” и Чехия (29), Словения, Латвия и Словакия. Прави впечатление отстъплението на Полша, която от 43-то място през миналата година е на 48-о през 2006 г.  Назад отстъпва и Унгария – от 35-то на 41-о място.

Впечатляващи успехи по отношение на конкурентоспособността постигат Хърватска и Турция. Хърватска извършва скок от 64-то до 51-о място, а Турция - от 71-о до 59-то.