България преговаря за трансформация на дълга към Парижкия клуб

България се опитва да предоговори дълга си към Парижкия клуб, съобщи зам.финансовият министър Красимир Катев. Инициативата беше предприета още при предишното правителство на Иван Костов, когато България постигна споразумение с Швейцария за замяна на дълг срещу инвестиции в околната среда.

В края на миналата година новият кабинет постигна съгласие с Белгия дългът ни към Брюксел в размер на около 15 млн.евро да се преоформи като дълг срещу инвестиции. В момента се водят преговори за предоговаряне на дълга към Франция и предварителни консултации с Германия.

Дългът на България към Парижкия клуб е 3,87% от общия размер на външния държавен дълг към края на февруари. Остатъчните плащания са около 358 милиона долара, но вече са превалутирани в евро.

С изключение на Германия, погасителният план към всички останали държави изтича до 2004 г. Срокът за погасяване на дълга към Германия е 2018 г. Германия е и държавата, към която България има най-много задължения - към края на февруари те са 194 милиона евро.

Предимството при предоговарянето на дълг срещу инвестиции е, че реално парите не излизат от страната и операцията е неутрална от гледна точка на платежния баланс, коментира Красимир Катев.

Днес министерството на финансите даде отчет за окончателните резултати от операцията по замяна на част от брейди книжата с облигации в долари и евро. В операцията са участвали и осем български институции - банки, пенсионни фондове и инвестиционни посредници, които са закупили книжа за около 100 млн.щ.долара.

Министър Милен Велчев запозна и депутатите с резултатите от замяната, преди това обяви намерението си да запознае и президента.

Според Велчев, от увеличението на парите във фискалния резерв правителството ще печели годишно 10-15 млн.щ.долара под формата на лихви.

Новите облигации, които са емитирани, са 835,465 млн. в евро и 513,031 млн.в долари. В евро рисковата надбавка е 2,75% над немските държавни облигации или общо 7,987%, а в долари е 3,7% над американците ценни книжа или общо 9,1%. Лихвените плащания, които ще прави страната, са 7,5% годишно за облигациите в евро и 8,25% за доларовите облигации.

В следствие на операцията са изтеглени Брейди облигации за 1,327 871 410.щ.долара. Нетното намаление на дълга е 80 млн.щ.долара, а прибраното обратно обезпечение от облигациите тип DISC е 197 млн.щ.долара - или общо намаление на дълга с 277 млн.щ.долара. За следващите пет години плащанията по дълга намаляват с 414 млн.щ.долара, а за следващите седем години - с 652 млн.щ.долара.

Заместник-министърът на финансите Красимир Катев отчете като успех на операцията прехвърлянето на инвеститорската база от Америка към Европа. Според него това са инвеститори, които залагат, че страната ни ще се присъедини към ЕС и са склонни да ни финансират при по-ниски лихви.