България продължава да изостава по конкурентност сред кандидатките за ЕС

България е по-конкурентноспособна само от Румъния сред страните кандидатки за ЕС, става ясно от годишния доклад за глобалната конкурентоспособност 2003-2004 на Световния икономически форум в Давос. Нашата страна е на 64-то място от общо 102 държави, които произвеждат 97.8% от Брутния вътрешен продукт на световната икономика. Преди България, на 53-то място е и Хърватска, която започна далеч след България преговорите за присъединяване към ЕС.

Сред изследваните през миналата година 80 страни, България отстъпва от 58 на 60 място.

Докладът на Световния икономически форум съчетава точните количествени индикатори с мнението и очакванията на бизнеса в различните страни, покрити от изследването. В него са конструирани два индекса за оценка на конкурентоспособността - единият характеризира потенциала за растеж през следващите пет години / конкурентоспособност на икономиката/, а другият оценява конкурентоспособността на компаниите /конкурентоспособност на бизнеса/.

На първо място сред кандидатките за Евросъюза е Естония, класирана на 22-о място. Следват Словения - 31-ва, Унгария - 33-та, Чехия - 39-та и Полша 45-та. Непосредствено преди България в класацията са Виетнам, Мароко, Доминиканската република и Колумбия, а след нас е Турция. Русия е на 70-то място, а Румъния - на 75-то. Две места по-надолу в класацията - на 77-о място, е Сърбия, а Македония е на 81-о.

Според Доклада, най-конкурентната икономика в света от гледна точка на потенциала за растеж е тази на Финландия, следвана от САЩ.

Шест европейски страни са в първата десетка на най-конкурентните икономики: Финландия /1/; Швеция /3/; Дания /4/; Швейцария /7/; Исландия /8/; Норвегия /9/.

Партньор при изготвянето на доклада от българска страна е Центърът за икономическо развитие. Неговият съпредседател Александър Божков сравни някои от резултатите на страната ни с тези на Словения, която ще влезе в ЕС догодина, и Хърватска. От сравнението излиза, че България изостава по отношение на административната реформа. Докладът ни класира на 95-то място, а Словения е 11-та. По отношение ефективността на бюрокрацията Харватска е на 9-то място, докато България е чак на 66-то.

Страната ни има добри резултати за ограничаването на корупцията - на 34-то място сме при плащането на подкупи за публични договори и даването на пари за вземане на дадени политически решения.

Основните проблеми в областта на институциите продължават да се свързват с недостатъчната ефективност и безпристрастност на съдебната система /78 място/, организираната престъпност /93 място/, клиентелизма /87 място/, защитата на правата на собственост /92 място/.

Според доклада отделни показатели, свързани с технологичното развитие, продължават да бъдат основание за оптимизъм. България притежава известни иновационни ресурси, които я поставят на 43-то място. Позитивно са оценени показатели като брой на телефонни линии /33 място/, брой на Интернет потребители /46 място/, процент на обучаващи се в университети /35 място/.

Основните проблеми в областта на технологичното развитие произтичат от липсата на активен трансфер на съвременни технологии - тук България е на 67-о място от 77 страни, които използват основно чужди технологии.

По отношение на макроикономическата стабилност в сравнение с миналата година България се е придвижила с няколко позиции напред /сега тя е на 73-о място при 75-о през миналата година/. Страната има сравнително добри количествени показатели - нисък дефицит на бюджета /24 място/, добър темп на нарастване на БВП, подобряващ се кредитен рейтинг /57 място/.

Същевременно по редица индикатори, свързани със субективната оценка на предприемачите, резултатите са по-неблагоприятни - доверие в политиците /79 място/, неправомерно използване на публични средства /79 място/, очаквания за рецесия /75 място/. Други негативни показатели са промените в реалния валутен курс /92 място/, равнище на държавните субсидии /89 място/, ниво на спестяванията /80 място/ и други.

Екипът на Форума отбелязва, че за постигане на растеж макроикономическата стабилност не е достатъчна. Необходимо е да се стабилизират микроикономическите основи на конкурентността /т.нар конкурентоспособност на бизнеса/, като е очертана непосредствената връзка между микроконкурентността и нарастването на БВП.

По отношение на фирмената конкурентоспособност България е по-назад - на 74 място. Спрямо 80-те страни, изследвани през миналата година, запазваме същата 68 позиция. За сравнение някои страни правят сериозен скок в нивото на конкурентоспособност на фирмите си - Латвия /от 45 на 29/, Виетнам /от 60 на 49/.

Тук са оценени два компонента - качеството на бизнес средата и фирмените стратегии, като по-добри за България са резултатите за бизнес средата/ 72 място от 95 страни/.

При оценка на бизнес средата особено голямо значение имат такива индикатори като възможност за започване на нов бизнес; отсъствие на административни бариери; ефективна защита на конкуренцията и т.н. По отношение на административните бариери България продължава да се движи назад в класирането /95 от 95/.

Все още ниско се оценява защитата на правата на миноритарните акционери в непубличните компании /91 от 95/. Най-положително в тази област е традиционното наличие на инженерни кадри/30/, равнището на обучение по естествени науки и математика /29/ и наличието на местно производство на преработваща техника /30/.

Основните вътрешнофирмени фактори, които влияят върху производителността на компаниите според екипа на Форума, са: ниво на усъвършенстване на производствените процеси, естество на конкурентните предимства; обучение на персонала и повишаване на квалификацията му; подобряване на качеството на маркетинга.

За страните с ниски доходи, каквато е и България, най-голямо значение за връзката БВП/микроконкурентност имат: качество на маркетинговите стратегии, ефективен мениджмънт и целенасочена политика за управление на човешките ресурси.

Именно в тези пунктове според изследването българските компании имат най-сериозни затруднения - липса на адекватна политика за квалификация и преквалификация на човешките ресурси /85-о място от 95 страни/, слабо използване на професионален мениджмънт /88-о от 95/.

Към това се прибавя и отсъствието на активна политика за закупуване и внедряване на съвременни технологии. Тези няколко сериозни проблема водят и до по-ниска конкурентоспособност на българските компании.

България стои по-добре по отношение на регулирането на пазара на труда и някои елементи на управлението на човешките ресурси - относителна гъвкавост и свобода при определяне на работната заплата /22 от 102/ и практиката по наемане и освобождаване на работници /24/, съотношението производителност на труда и заплащане /31/.

Добри са резултатите, засягащи равнопоставеността на жените и мъжете при наемане на работа в частния сектор, както и при заплащането на тези две групи.

За сметка на това заемаме твърде неблагоприятни позиции по "изтичане на мозъци" /91 от 102/, влияние на законодателството за защита на майчинството върху наемането на жени /96/, нивото на субсидии в селското стопанство /94/, прозрачност на правителствената политика /90/, цената за бизнеса на престъпността и силовите мерки /86/, разстройващият ефект на държавната намеса в икономиката /86/ и други.

България е на последно място от 102 страни по ангажираност на бизнеса с благотворителни каузи и подкрепа от страна на компаниите за доброволческата дейност на свои служители.