България се нуждае от твърда фискална политика

Господин Кенингам, колко важно е за България споразумението с МВФ?

МВФ е изключително важен за България, но не заради парите или за доверието. Фондът е важен, защото той дава гаранции, че правителството се придържа към една правилна политика. За България няма друга алтернатива освен провеждането на твърда фискална политика, заради високия външен и вътрешен дълг и високия дефицит по текущата сметка. Ако България реши да върви напред без МВФ, то бюджетния дефицит щеше да отиде до нива, които биха представлявали заплаха за макроикономическата стабилност в средносрочен план.Вицепремиерът Николай Василев беше защитник на големи данъчни облекчения и специални данъчни режими за определени сектори. Явно той не си беше направил сметките, когато твърдеше, че това ще е възможно при едновременно затягане на фискалната политика. Ако имах повече вяра в способността на правителството да следва твърда фискална политика без съветите на МВФ, то за мен нямаше да има толкова голямо значение дали има или няма програма с фонда.

Кои са основните рискове пред България след събитията от 11 септември?

Ясно е, че глобалната икономика забавя своя ръст и събитията от 11 септември ускориха този процес. По-слабият ръст в Европа ще доведе до по-голям дефицит на текущата сметка, по-нисък ръст на БВП и по-ниски приходи за бюджета. Събитията от 11 септември доведоха до разширяването на спредовете за зараждащите се пазари с 1,5%, което увеличи цената на кредита за частния сектор в България. Всички тези събития подчертават необходимостта от сключване на споразумение с МВФ, спазване на фискална дисциплина и избягване емитирането на скъпи еврооблигации. От друга страна по-ниската цена на петрола ще облекчи платежния баланс.

Какво мислите за идеята за въвеждане на нулева ставка при реинвестиране на печалбата, която не бе приета от МВФ?

Нулевата ставка е повече трик отколкото политика. Високото ниво на инвестиции в Естония се дължи на много фактори и предхожда въвеждането на нулевата ставка през 1999 година. Аз бих искал първо видя как българското правителство се справя с поддържането на макроикономическа стабилност и подобряването на бизнес- климата.

Те започнаха с едни нереалистични обещания за бюджета, приватизацията и чуждестранните инвестиции. Лошата координация с МВФ също е притеснителна (Защо Симеон обяви всички данъчни мерки на 19 август?!). Все още не се вижда правителството да е преодоляло тези проблеми. Можем да се надяваме, че през следващите месеци ще чуем много по-умерени изявления по икономическата политика и ще можем да се концентрираме върху следенето на резултатите, а не върху слушането на обещания.

Съществува ли риск от инфлация по-висока от заложената в бюджета 3,5% за 2002 г.?

Аз не съм притеснен за инфлацията. Ако фискалната политика е под контрол, то инфлацията не е нещо за което трябва да се притесняваме. Тя ще расте и пада в зависимост от цените на петрола и хранителните продукти.