България се задъхва за електропроизводствени мощности

Независимо от намалялото потребление на електроенергията от бита, което ще се задълбочава, от слабия ръст на потреблението на икономиката и очакваното въвеждане в експлоатация на рехабилитирани и нови блокове, България ще изпитва дефицит на електропроизводствени мощности в дългосрочен план до 2020 г. Това сочат прогнози на Националната електрическа компания, представени от зам.-председателя на Съвета на директорите ѝ Васил Анастасов в понеделник на кръгла маса, посветена на бъдещето на българската енергетика. Форумът бе открит от министъра на  икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Негов организатор е Националният съвет на България към Световния енергиен съвет.

В посочения период се очаква стопанското електропотребление да расте средногодишно между 3,1 и 3,8 на сто. Битовата консумация ще спада трайно до 2009 г., след което ръстът ѝ ще е в изключително слабите средногодишни темпове от 1,7 на сто, сочи анализът на НЕК. Заради извеждането на мощности от експлоатация, не само двата малки ядрени реактора в края на 2006 г. заради договорката с ЕС, но и въглищни блокове заради непрокриване на екоизискванията, или за рехабилитация, се очертава страната ни да изпитва недостиг на разполагаеми електропроизводствени мощности. В момента България разполага с около 9 хил. мегаватчаса, които след 2020 г. ще намалеят до под 8 хил. МВтч, а реално ще са ѝ нужни над 12 хил. МВтч. Тоест се очертава дефицит от около 4 хил. мегаватчаса, който явно няма да бъде компенсиран от планираните от правителството две нови ядрени мощности от по 1000 МВтч в АЕЦ “Белене”, новите  лигнитни блокове в ТЕЦ “Марица Изток 1”, рехабилитираните в термоцентралите “Марица Изток” 2 и 3, както и замяната на електропроизводствени мощности с газови блокове.

Явно очертаният дефицит на разполагаеми мощности ще доведе и до недостиг на българска електроенергия в страната, което предполага  внос на такъв от европейските страни след либерализацията на енергийния ни пазар от юли 2007 г. От страните от региона надали би могло да се очаква внос, въпреки участието им в Енергийната общност на Югоизточна Европа, след като НЕК прогнозира, че на Балканите се очертава дългосрочен дефицит на електропроизводство от около 7 хил. МВтч през 2010 г., достигащ 9 440 МВтч десет години по-късно.

В същото време държавата предвижда въвеждане на възможности за по-ранно пряко излизане на българските електроцентрали на пазара за износ на ток в рамките на свободната търговия, която ще става на квотен принцип извън сделките на НЕК. Това става ясно от експозето за политиката на правителството в енергетиката на зам.-министъра на икономиката и енергетиката Иванка Диловска. Интересно как в по-дългосрочна перспектива нашите електроцентрали, а и доставчикът НЕК, ще могат да играят на общия енропейски пазар, при положение, че ще им е трудно да задоволяват вътрешното потребление?

Диловска отбелязва и нарастващата зависимост на Европейския съюз от руските енергийни доставки, поскъпването на петрола и съответно на енергоресурсите, които не чертаят много приятни перспективи за българските потребители относно цената на тока. Според сравнителна таблица на МИЕ, в момента в България индустрията плаща под 40 евро за мегаватчас, докато бизнесът в Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Швеция и Франция дава между 40 и 50 евро. Цените във Великобритания, Унгария и Испания са между 50 и 60 евро/МВтч за стопанските потребители. В Португалия и Словакия мегаватчас за стопанските потребители е между 60 и 70 евро, а в Германия и Италия надхвърля 70 евро.