България ще се стопи до 5 млн. души за половин век

Населението на България ще продължи да се стопява, сочи демографската прогноза на Националния статистически институт (НСИ), представена в сряда. Прогнозни разчети на НСИ през тази година показват, че населението на страната през 2020 г. ще бъде около 6.9 милиона души, през 2030 г. - 6.4 милиона души, през 2040 г. - 5.9 милиона души, а в края на прогнозирания период - 2060 г. - около 5.1 милиона души.

След възстановяването на Третата българска държава (1878 г.) се провежда първото преброяване на населението, с което се установява, че в границите на Княжество България населението е близо 2.8 млн. души. След обединението на Княжеството с Източна Румелия броят на населението (през 1887 г.) е вече 3.154 млн. души. Към края на Първата световна война (1916 г.) българите надхвърлят 5 млн. души, като в следващите години естественият приръст е много висок заради голямата раждаемост, характерна за следвоенно време.

След Втората световна война (1946 г. по данни от проведеното преброяване) населението на страната е вече над 7 млн. души, през 1962 г. то надхвърля 8.045 млн. души.

За цялата история на България най-голям е броят на населението през 1988 г., когато то наброява 8 986 600 души. Тогава с трепет и с голям пропаганден шум държавата очакваше появата на деветмилионния си гражданин. Той така и не се появи, а от края на следващата година започна рязкото намаляване на населението.

Малко преди да настъпят обществени промени в страната през 1990 г., а и ведната след това населението започва да се стопява заради голямата миграция, спада в раждаемостта и увеличаващата се смъртност. Само през 1989-1990 година по неофициални данни страната е напусната от над 500 хиляди българи, голямата част от които в рамките на така наречения възродителен процес. Отива си и голяма част от българите в репродуктивна възраст, което още повече влошава демографската ситуация.

Най-лошите показатели за страната са през 1997 г., когато е отбелязана най-ниската раждаемост и най-висока смъртност, и то за страна, която не е преживяла война, но много сериозно обществено сътресение. След това процесите на обезлюдяване се забавят, а продължителността на живота започва леко да се покачва.

В последните десет години стопяването на жителите на страната е с размерите на средно голям български град от типа на Видин, Враца, Монтана или Велико Търново.

В края на 2007 г. населението на страната е 7 640 240 души.

Основните причини за смъртта на българските граждани и през 2007 г. си остават сърдечно-съдовите заболявания, които поставят по този показател страната ни на първо място в Европа. Като причина за смъртност сред българите следват раковите заболявания, на които се дължат 15.9% от случаите. По този показател България се представя значително по-добре от редица развити европейски държави.

На трето място се посочват болестите на дихателната система, чийто относителен дял на смътност е 4%.

При 69.2% от възрастните хора мястото на смъртта им е домът, при 25.4% - здравно заведение, а 0.4% - работното място.