България ще си отреже сама пари и по ФАР

След като България сама си отряза пари по предприсъединителната програма ИСПА, за да се спаси от последващи санкции от страна на Европейската комисия, същият подход ще бъде предприет и за проблемната програма ФАР, по която в края на ноември Брюксел запорира окончателно 220 млн. евро.

Други 323 млн. евро останаха замразени до последващо решение на Брюксел, а за сметка на националния бюджет останаха 75 млн. евро, които София на своя глава договори по проекти, въпреки че през юли ЕК отне акредитациите на двете изпълнителни агенции към министерствата на регионалното развитие и благоустройството и на финансите и предупреди, че няма да плати.

Каква част от замразените 323 млн. евро може да бъде спасена, ще стане ясно след одитна мисия на ЕК в средата на януари 2009 г. съобщи в петък вицепремиерът по еврофондовете Меглена Плугчиева, която отчете дейността си през 2008 г. и набеляза целите за работа догодина.

С писмо на генералния директор на Дирекция "Разширяване” Майкъл Лий до националния ръководител на еврофондовете Димитър Ивановски е уточнено, че от 15 януари започва оценката на сключените договори по ФАР преди членството на страната ни в ЕС, под контрола на Делегацията на Европейската комисия у нас, и за периода от юни 2007 до юни 2008 г., след което Брюксел отне акредитациите.

От въпросните 323 млн. евро, 197 млн. евро са договорени в периода преди еврочленството, обясни Ивановски. Най-вероятно ще загубим пари за проекти, контрактувани и преди, и след присъединяването ни към общността, допълни той.

По думите му България сама ще отреже и ще възстанови на европейските фондове парите за най-проблемите проекти, предлагайки финансова корекция. Това е практиката в ЕС и не е нищо драматично, каза зам.-министърът на финансите.

Кои проекти ще бъдат орязани и кои има шанс да бъдат спасени ще зависи от предварителен доклад на двамата програмни директори на агенциите ФАР – Савин Ковачев в МРРБ и Иванина Белева в МФ.

Те трябва да представят своя анализ в кои сектори се изпълняват задоволително проектите и да се даде увереност, че констатираните нередности не са системни и могат да бъдат преодолени, каза Ивановски. По-проблемните проекти ще се проверят с европейските експерти, за да се отсеят онези от тях, които може да бъдат спасени, а за останалите ще се реши с ЕК как да се процедира, като най-вероятно София ще ги предложи за анулиране.

Възстановяване на плащанията се очаква по проекти, които се отнасят до сектори като здравеопазване, социално дейности и правосъдие. Те се изпълняват от други министерства, но се разплащат от МФ.

Резултатът е 2:1 за България

заяви вицепремиерът Меглена Плугчиева, посочвайки, че от предприсъединителните програми сме спасили фермерската САПАРД, чийто срок бе удължен до декември 2009 г. и сме се санкционирани сами по ИСПА, която ще действа до края на 2010 г.

Тя отново изтъкна колко много работа е свършена, откакто бяха отнети акредитациите на двете агенции, както и, че от 5 процента договорени средства по меморандума за 2006 г. по ФАР към юли т.г. контрактуваните суми нараснали на 56% до края на ноември. Вицепремиерът посочи още как за десет години по програма ФАР били докладвани само 55 нередности, а след затегнатия контрол през юли броят им нараснал на 153.

Плугчиева отбеляза, че има сериозно наваксване и по изостаналата сериозно до преди време програма ИСПА, която в последните няколко месеца имала “скокообразен напредък“. През януари 2009 г. ще бъдат контрактувани и последните 175 млн. евро по програмата в областта на водния сектор и на управлението на отпадъците.

В първите месеци на 2009 г. се очаква да се обяви решение и за спрените в началото на годината три мерки по програма САПАРД заради множество нарушения на бенефициентите и некомпетентност на служителите във фонд “Земеделие“. Проведените мисии на ЕК във фонда, последната от които бе в периода 3-5 декември, показали, че по мярка 2 има най-много нередности и ще има допълнителна инспекцията, за да се реши окончателно какво ще се предприеме.

Бърз напредък с договорите по оперативните програми

Плугчиева посочи още напредъка по оперативните програми, по които до юни били контрактувани 79 млн. лв, а към 15 декември сумата станала близо 1.8 млрд. лв. Тези цифри сочат, че страната ни има капацитет и възможности да работи, но и трябва постоянна организация, коментира тя. По думите ѝ мисиите на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, които се провеждат на всеки две седмици у нас и досега бяха съсредоточени да проверяват стари проекти по САПАРД за измами, ще се разпрострат и върху ФАР и ИСПА.

До 5 януари трябва да приключи и изготвянето на визия за преструктурирането на Централния одитен орган по европрограмите във финансовото министерство. Обсъждат се няколко модела и окончателното решение ще се вземе на политически съвет на тройната коалиция, каза Плугчиева. Може промяната да се реализира от този кабинет, но може и да се остави готово решение за следващото правителство, допълни тя.

Оставете враждебния и подозрителен тон, че все ни дебне отнякъде санкция и всичко ще се сгромоляса, призова Плугчиева журналистите, които трябвало да вложат повечко европейски маниер и диалог и да заровят томахавките.

Демонстрираният оптимизъм не кореспондира с твърдия, макар и дипломатичен тон на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, който след среща с премиера Сергей Станишев в четвъртък заяви, че страната все още не постига напредъка, който Брюксел би искал да види, нито "конкретни резултати".

По повод твърденията на българското правителство, че ЕК прилага двоен стандарт спрямо България, Барозу каза, че страната е третирана като всички останали държави членки.

"В същото време...ние няма да позволим на никого да прави политика с европейските фондове. Вие трябва да се съобразявате с правилата", заяви Барозу, цитиран от EUobserver.

Говорителят на ЕК Марк Грей отказа да конкретизира дали Барозу е намеквал за коалиционния партньор на социалистите ДПС, за който се твърди, че преразпределя пари на ЕС сред партийни кръгове, отбелязва електронното издание EurActiv.

След срещата Станишев заяви, че не приема забележките на Барозу "персонално", като намекна, че не става дума за БСП. Той обаче отказа да заяви, кой "играе политически игри" с парите на ЕС в България.