България трудно ще вземе изгодни кредити от международните финансови пазари

Проблемите пред правителството за постигане на икономически растеж и намаляване на безработицата на фона на бюджетни ограничения и непопулярни решения може да усложни излизането на България на международните финансови пазари, които страната планира да извърши в близко време. Това предупреждение прави агенция "Ройтерс" в обширен анализ на икономическата и политическата ситуация в страната, цитиран от БГНЕС.

Агенцията добавя, че ако страната успее да покаже ефективни действия в борбата с корупцията, това може да се отрази на външните пазари, макар и не в краткосрочен план.

Това е първият външен коментар на намерението на България да получи финансиране от външните пазари, за да може да изплати падежа на еврооблигации за 1.3 млрд. евро. Намерението бе огласено първо от министъра на финансите Симеон Дянков, който уточни, че следващите седмици ще са най-благоприятни за вземане на изгоден заем от външните пазари. Последва и потвърждение от зам.-министър Боряна Пенчева, която отиде и по-далеч, като съобщи, че най-вероятно правителството ще вземе решение за заема още тази сряда.

В тази ситуация коментарите около намерението на страната ни трябва да се приемат като отговор и нагласа на играчите на пазарите за такова действие. От Министерството на финансите предпочетоха да се въздържат от мнение по написаното от "Ройтерс".

Основното предизвикателство пред дясноцентристкото правителство в България е да стимулира икономическия растеж и да се пребори с увеличаващата се безработица, за да успокои нарастващото обществено недоволство срещу мерките за строго ограничаване на разходите преди изборите догодина, се казва още в анализа на Ройтерс.

Засега подкрепата за управляващата партия ГЕРБ, ръководена от премиера Бойко Борисов, остава голяма, въпреки бюджетните ограничения и непопулярните реформи. Борисов беше избран през юли 2009 г. и партията му консолидира властта си като спечели местните и президентските избори през октомври, пише Ройтерс.

България е най-бедната държава членка на ЕС, но и една от страните с най-нисък дълг. Тя поддържаше строга фискална политика, включваща замразяване на заплатите в държавния сектор и пенсиите в три последователни години, отчасти за да предотврати натиска върху собствената си валута, обвързана с еврото.

Основният риск - забавянето на икономиката

Ройтерс посочва основните политически рискове за България, като на първо място поставя забавянето на икономиката.

Износът, който извади България от рецесията през 2010 г., вероятно ще намалее заради слабия растеж на ключовия пазар еврозоната. Финансовото министерство прогнозира икономически растеж от 1.4% за тази година спрямо 1.7% през 2011 г.

Финансовият министър Симеон Дянков казва, че слабият растеж ще застраши целта на правителството за фискален дефицит от 1.3% от БВП тази година, след като бюджетът беше планиран на основата на 1% растеж, но това ще натежи върху усилията за достигане на жизнените стандарти на оставалите страни от ЕС. Безработицата нарасна до 11.5%, след като над 430 000 работни места бяха закрити от началото на икономическата криза през 2009 г., отбелязва Ройтерс, цитирайки данни на профсъюзите.

Правителството планира да стъпи на международните пазари в края на май или началото на юни, за да получи над 800 милиона евро (1.07 милиарда долара), с които да изплати изтичащите еврооблигации през януари 2013 г., напомня агенцията.

Дълговата криза в еврозоната и отражението на проблемите на Гърция в България, 30% от банките, работещи в България са с гръцки собственици, може да направи трудно и скъпо навлизането на световните пазари, въпреки предпазливата фискална политика и ниските нива на дълга, отбелязва Ройтерс.

Агенцията допълва, че трябва да се наблюдава дали икономическият растеж ще отговори на прогнозите на правителството. Това може да увеличи разходите по обслужването на българския дълг, пише Ройтерс. Трябва да се наблюдава и дали България ще може да навлезе на международните пазари на достъпна цена, за да рефинансира боновете си, или ще бъде принудена да разчита само на местни средства.

ГЕРБ едва ли ще се престраши за непопулярни мерки догодина

Следващият политически риск, посочен от Ройтерс, е подкрепата за правителството. Партия ГЕРБ на Борисов остава най-популярната политическа сила преди парламентарните избори през 2013 г., но нарастващото обществено недоволство заради бавния темп на реформите в здравеопазването и енергетиката принудиха Борисов да направи промени в правителството си през март. Анализаторите обаче се съмняват, че той ще вземе потенциално непопулярни мерки преди изборите идната пролет.

Решението на правителството да се откаже от строителството на ядрена централа с произведен в Русия реактор, вероятно ще консолидира подкрепата на дясното крило за ГЕРБ, тъй като мнозина смятаха, че централата ще затвърди енергийната зависимост от Русия.

Партия ГЕРБ спечели победа на президентските избори през октомври и се ползва със силна подкрепа в черноморската страна, въпреки отделните протести през последните месеци. През ноември българите протестираха срещу увеличаването на възрастта за пенсиониране, намаляването на субсидиите за земеделие и съкращенията в железопътния сектор. Освен това бяха организирани антиромски демонстрации, отбелязва Ройтерс.

Агенцията посочва, че трябва да се наблюдава дали сега, когато ГЕРБ има президентския пост, това ще даде увереност на Борисов да предприеме големи реформи. Правителството не разполага с мнозинство в парламента и вземането на непопулярни мерки може да предизвика нови вотове на недоверие. Политическото напрежение може да увеличи цената на обслужването на суверенния дълг на България и може да оскъпи вземането на нови заеми.

Корупцията и престъпността

Следващият риск, който Ройтерс посочва, е корупцията и престъпността. Корупцията и организираната престъпност продължават да разяждат България 20 години след рухването на комунизма, което отблъсква инвеститорите и затруднява растежа, отбелязва агенцията. През февруари Холандия съобщи, че България не е направила достатъчно в борбата с организираната престъпност и корупцията, за да бъде приета в Шенгенското безвизово пространство.

Властите изпратиха в затвора видни криминални босове за наркотрафик през февруари и лидер на ромски клан, чиито действия предизвикаха най-големия антиромски протест през септември м. г. Въпреки това страната все още трябва да покаже, че може да наложи стриктно върховенство на закона, като направи съдебната система по-ефективна и докаже, че може да изкорени корупцията по високите етажи на властта.

Ройтерс посочва, че трябва да се наблюдава дали правителството ще покаже, че може да се пребори с корупцията, може би като осъди високопоставени държавни служители.

Това едва ли ще предизвика промяна на пазарите в краткосрочен план, но ще изпрати важен сигнал, че правенето на бизнес в България се улеснява.