България участва в купуването на тежки транспортни машини за нуждите на НАТО

НАТО започва преговори с американския самолетостроител Боинг за покупката на три или четири тежки транспортни самолета С-17 за новото си стратегическо авиотранспортно звено, съобщи във вторник генералният секретар на алианса Яп де Хоп Схефер. Новината съобщи и нашето външно министерство.

Според Схефер стратегическият транспорт е абсолютна необходимост за по-голяма мобилност на силите на НАТО.

Във вторник 13 страни членки на Пакта са публикували писмо за намерения, като по този начин са поставени основите на преговори за покупката на самолетите. Те ще се водят от Агенцията за материално-техническо снабдяване (НАМСА) на организацията.

13-те страни са САЩ, Италия, Дания и Холандия, както и девет по-нови страни членки - България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Идеята е първоначално да се купят три или четири машини С-17 за стратегическото авиационно звено (SAC - Strategic Airlift Capacity), многонационална част, която ще бъде създадена по модела на тази за електронно разузнаване, използваща самолети Ауакс (AWACS). Очаква се първите самолети да бъдат доставени в определената за тях база Рамщайн в Германия до средата или края на следващата година.

На практика става дума за придобиване на способност за стратегически превоз, с какъвто повечето страни членки на НАТО не разполагат и разчитат основно на САЩ, обясни за Mediapool военният експерт и председател на сдружение “Джордж Маршал” Велизар Шаламанов. Но тъй като не всички страни искат да ползват стратегически превоз, което означава операции надалеч от Европа, и за да не се подлага на натиск консенсусът на НАТО за общо финансиране, в проекта се включват отделни страни по собствена преценка, без да се ангажира целият алианс, каза той.

На второ място закупуването на машините не става от отделните страни, те остават собственост на НАТО и страните ги ползват по заявка в зависимост от процентното си участие при закупуването им, допълни експертът.  

Той даде пример с участието на България в програмата на НАТО за въздушно-земно наблюдение с годишна вноска от около 1-1,5 млн. евро в изследователския ѝ бюджет.

“Ако става дума за участието ни в Ирак, Ливан или Косово, ние нямаме нужда от такъв транспорт, защото самолетите Спартан C-27J, които купуваме, могат да вършат тази работа без междинно кацане”, допълни експертът.

Според него обаче ползването на С-17 означава, че или България ще участва в мисии, по-далечни от обсега на Спартан, който е 2-3 хил. км, или че ще изпраща тежка техника, която не може да бъде качена на Спартан.

“Ангажирането с този проект означава, първо, че се ангажираме с участие в операции с по-далечен радиус от обсега на Спартан, който вече сме си платили и очакваме да го получим, или че ще участваме със сили, които изискват много по-сериозна и тежка логистика”, смята Велизар Шаламанов.

Експертът е на мнение, че от тази гледна точка по-важен е въпросът на базата на каква концепция или на какво решение за участие в операции ще ползваме транспортния боинг, в закупуването на който ще участваме.

“С други думи каква е картата на българското участие – Югоизточна Азия или Сахара или ще концентрираме зоната си на участие в радиус от 2-3 хил. километра, което се покрива от Спартан? Вторият въпрос е с какъв тип сили ще участваме – тежка бронирана техника или специализирани сили, химическа рота, инженерни разделения? И каква е връзката между купуването на 5 самолета Спартан и включването ни в тази програма на НАТО?”, попита той.