Пазарът на таланти през последните години преминава през различни етапи. От пик в развитието на работодателски брандове и сериозна битка при наемане на хора днес сме изправени пред "плато" в откриването на нови роли, което обаче съвсем не изключва битка. Но тази битка вече е за задържане и за качество.
Мотивация и задържане на ключови хора, а не наемане на нови, е фокусът на работодателите днес. Валидно е за IT сектора, изнесените услуги, дори производствата. Тенденцията на наемане с бесни темпове се успокои най-вече като резултат от обща икономическа ситуация и глобални трендове – производства отново се насочват към Изтока, изнесени услуги – също. От една страна, това ограничава пазара на работна сила у нас, от друга, позиционира България не като дестинация за евтина работна ръка, а за качествена, експертна такава, за която си заслужава да се плати повече.
В този контекст корпорациите носят все по-голяма отговорност за тенденциите, които създават, и за ценностите, които изграждат у своите вътрешни публики, защото от това зависи да ги мотивират и задържат дългосрочно.
Свидетели сме как компаниите се превърнаха от рекламодател на своя фирмен бранд, в модел за подражание или лидер на мнение и това формира не просто предпочитания и лоялност, а на практика цяла една култура. Говорим за устойчивите компании, разбира се, които съзнателно вървят по този път. Проучват своята публика, изследват какво е важно за хората в екипа и... им го предлагат по възможно най-убедителния начин. Най-добрите от тях успяват да превърнат това предлагане в лоялност и да се настанят трайно в "културата" на живот и поведение на тяхната целева аудитория.
Културата "човекът в центъра" и културата на застъпничество от първо лице
От това членовете на един екип да се чувства част от група или общност компаниите изместиха фокуса върху това служителите им да се чувстват индивидуално обгрижени. И ние сякаш вече по подразбиране очакваме това. Това е и културата "човекът в центъра" – приемаме, че е редно да бъдем отчетени индивидуално, компанията да ни докаже, че сме ценни за нея и че е склонна да направи максималното така, че да се чувстваме добре. Самочувствието ни като служители се повиши, изискванията ни – също . При добрите примери корпоративната ни култура също се повишава, при недобрите – самоцелните изисквания, граничещи с претенции, взимат връх, но това е тема за цял отделен материал.
И да – за нас все повече има значение "препоръка от приятел", или от някой като нас. Референцията / застъпничеството от първо лице от някого, когото припознаваме като себеподобен, означават за нас много повече, отколкото най-масово повтаряното послание от телевизионния ефир. "Аз му вярвам и затова ще опитам" е модерната култура, която спестява на компаниите разпиляване на средства и ненужна обща показност.
Културата на устойчиво развитие и отпечатък върху обществото
Климатичните промени, въглеродният отпечатък, замърсяването на околната среда, въздухът, който дишаме, събираме ли разделно, с какво се храним са основна част от „горещите“ теми на последното десетилетие. От теми на световни организации и форуми те извървяха пътя до корпоративната социална отговорност и от глобални станаха теми на търговски компании и марки. И то именно защото имат значение за техните служители. Социологически проучвания показват, че сме склонни да предпочетем работодатели, които се грижат за околната среда и качеството на живот – и конкурентното предимство на такива бизнеси е до 30% повече предпочитане / лоялност само заради тяхната отговорност към обществото. Това е и културата на устойчиво развитие.
Брандовете се стремят да изграждат култура на устойчивост все повече независимо от своя мащаб. Стартирайки от големите глобални брандове, тази култура се припознава от все повече локални такива. От автомобилната индустрия до сектора на храни и напитки, от производствени предприятия до малки производители на био продукти – стремежът да се изповядва и промотира сред екипи и потребители културата на устойчиво поведение ще допринася много за подобряване качеството ни на живот в близко бъдеще.
Културата на емпатията вместо на императива
Особено тези от нас, които принадлежат към поколението на прехода, бяхме свикнали на културата на подражанието. В най-добрия смисъл на това. Гледахме „на Запад“, подражавахме "на чужденците", гледахме чужди списания, слушахме чуждестранни групи. Първите модерни български продукти след ’89 копираха добрите примери от по-развити пазари. Към днешна дата това съвсем не е така – в много отношения посланията на български компании са много по-иновативни и креативни отколкото в други държави, в тях има повече смелост, дързост, гъвкавост и нестандартни решения в посока това как достигат до сърцата на служителите си. А на глобалните брандове все повече им се налага да се адаптират локално така, че да отчетат спецификите на българския архетип – или поне да са сигурни ,че са адекватни на ниво регион (Централна и Източна Европа).
Компаниите вече не казват на служителите си какво да правят, те "влизат в неговите обувки" – и това е културата на емпатията, на емоционалната интелигентност, като по този начин водят уверено екипите си към лична убеденост за постигане на все по-добри резултати – и личната им мотивация от това (бонуси, възнаграждаване с придобивки).
Наблюдаваме това вече трайно във фирмената култура, която налагат компаниите в стремежа си да се позиционират като предпочитан работодател.
Това поведение предпоставя равноправни отношения работодател – служител, култура на разбиране и приемане, култура, която се превръща в устойчиво партньорство, когато допирната точка между едната и другата страна е намерена.
Културата на успеха
Все повече брандове се стремят да изграждат у служителите си увереност в собствените сили и вяра в успеха. Компании и марки работят с инструменти като перспектива, визия за бъдещето, насърчаване на позитивното мислене и „визуализиране“ на постигнатите цели. Освен че увлича публиките, положителното въздействие на тези похвати се изразява в крайна сметка в изграждане на по-уверени и по-позитивно мислещи личности. Голяма роля тук играят и добрите примери, ролевите модели, „мотиваторите“, на които подражаваме.
Хора, постигнали успех със силната си вяра и упоритост, излезли извън зоната си на комфорт и преодолели трудности, предприели предизвикателства в името на благородна кауза – са желани гости като мотивационни лектори или "нахъсващи" ментори и за вътрешни екипи, и за потребители. Алпинисти, плувци, мореплаватели, пилоти са само малка част от примерите, които изграждат културата на успеха. И в средно- и дългосрочен план едно по-уверено в себе си поколение, което дръзва да има големи мечти и което вярва, че от него зависи да променя света.
На снимката: Марио Бакалов, български пилот и мотивационен лектор. сн. БГНЕС
Корпоративна култура на визионер
Уверените и ефективни екипи не могат да бъдат управлявани от административни ръководители, от "шефове", които раздават задачи и не участват в процеса на постигането на резултатите. Новата корпоративна култура "тръгва" от истинските лидери – визионери.
От личности с ярка индивидуалност и качества, които водят с харизма, а не йерархично. Тази култура слага край на административното подчинение, страха и раболепието, свежда до минимум интригите и задкулисието в компании и организации. И тази култура, както и тази на успеха, са изключително здравословни – както за компаниите, така и на индивидуално ниво.
Това са ценности и навици, които всички ние пренасяме извън работното пространство, в отношенията с приятели и близки. Слушаме, а не прекъсваме, приемаме – макар позицията да е различна от нашата, учим се, а не отхвърляме, проявяваме търпение, а не прибързваме, търсим устойчив резултат, а не бърз такъв на всяка цена. Ако усещаме потенциал у себе си – водим, ако усещаме енергия, но не сме водачи – следваме и допринасяме! И това е не по-малко ценно, отколкото ако сме начело.
и STREET културата на ежедневния живот
И за да не звучи всичко това твърде високопарно и аналитично, нека си дадем сметка, че културата, зададена от бизнеса, е навсякъде в нашето ежедневие. Тя е в дома ни, в това, което ядем и пием, на улицата в свободното ни време и в това, което преживяваме във всеки един момент – дали ще отидем на Street Food Fest, на фермерски пазар или ще си сменим профилната снимка с многоцветната визия на "Прайд"-а, дали ще работим от co-working space, или ще откажем да ползваме найлонова торбичка – културата и ценностите, които на практика се създават от марките, които харесваме и потребяваме, неусетно стават "наши". Усещаме ги като собствено убеждение, припознаваме ги като ценности – и разбира се, ги споделяме в социалните мрежи, като по този начин самите ние се превръщаме в инфлуенсъри за нашите приятели и познати и "предаваме нататък" онова, което ни харесва.
... И не на последно място – всичко това е една голяма отговорност. Отговорността на бизнеса за развитието на обществото и ценностите в него, на самите нас за това, което споделяме... защото веднъж качено дигитално, трудно можем да го спрем.
*Авторът Катя Димитрова е стратегически консултант по комуникации с повече от 25 години опит в сектора, управляващ партньор на агенция "Интеримидж“. Започва кариерата си като творчески рекламист, преминава през редица пазарни трансформации, последните от които налагането на работодателска марка и управлението на трансформационни кризи. Гледайки напред като стратегически партньор на бизнеса, агенцията е от първите комуникатори със задълбочена компетентност в полето на политиките за екологично и социално управление, както и многообразие и приобщаване.
