Реформата във втория и третия стълб на пенсионната система е факт след поне 15 години отлагане и обещания. Народното събрание прие окончателно на второ четене промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), чиято основна цел е раздвижване на пенсионните спестявания в частните фондове (чрез въвеждането на т. нар. мултифондове), така че те да носят по-добра доходност в зависимост от възрастта на гражданите. Очакванията са промяната да увеличи двойно втората пенсия.
Текстовете бяха приети от ГЕРБ, ДПС и ИТН, като в по-голямата си част реформата бе подкрепена и от "Продължаваме промяната – Демократична България". Ябълка на раздора между ПП-ДБ и мнозинството в последния момент обаче се превърна текстът за т. нар. инфраструктурни облигации (виж долу, б. р.). Заради това миналата седмица гласуването на законопроекта беше отложено, но днес всички текстове бяха окончателно приети.
"Без мултифондовете средната пенсия от втория стълб щеше да е 492 евро, с тях ще стане 763 евро", обобщи председателят на социалната комисия Деница Сачева от ГЕРБ, цитирайки изчисления по законопроекта.
Идеята зад реформата
Реформата предвижда от 2027 г. спестяванията за втора и трета пенсия ще могат да се инвестират с различен риск.
Гражданите ще имат избор сами да определят в какъв подфонд да се управляват парите им, но тъй като много от хората не проявяват интерес към втория стълб и влизат в служебното разпределение, то ще става на база на възрастта на осигуреното лице. Смята се, че възраст, която предполага по-дълъг жизнен хоризонт, е подходяща за инвестиции с по-висок риск, а парите на хората преди пенсия трябва да се инвестират консервативно.
Затова проектът залага в динамичен подфонд да отиват хората до навършване на 50 години, в балансиран – от навършване на 50 години до 3 години преди възрастта за пенсия и в консервативен подфонд – задължително участват лица, на които остават 3 или по-малко години до пенсия.
Хората ще могат да местят парите си по веднъж на година, но това ще става до 3 години преди пенсия, когато задължително ще минават в консервативен фонд.
Ябълката на раздора
В ябълка на раздора се превърна идеята да се разширят възможностите за инвестиции на не повече от 10% от пенсионните спестявания на населението в инфраструктурата на България. Тя не е нова и по нея като цяло има широк експертен консенсус. Подобни инвестиции са практика в много други държави, докато в момента към 70% от огромния натрупан капитал във втроия и третия стълб у нас (над 31 млрд. лв.) се инвестират зад граница и подкрепят чужди икономики.
Преди Нова година зам.-председателят на КФН Диана Йорданова обясни, че е редно парите на българите за пенсии да се инвестират в България и да подкрепят модернизирането на инфраструктурата в страната, като това ще носи и доходност за хората. Става дума за пътища, пристанища, енергийни съоръжения, транспорт, социална, а също и ИТ инфраструктура. Йорданова даде пример, че подобна практика има в много европейски страни като Румъния, Гърция, Италия, Хърватия и др.
Деница Сачева от ГЕРБ също защити промяната: "Ето, например, сред чуждестранните купувачи на ТЕЦ Гълъбово е калифорнийският пенсионен фонд за държавните служители. В бъдеще и българските фондове ще могат да инвестират у нас в подобни престижни проекти. Това означава, че спестяванията на гражданите няма да останат пасивни. Те ще подкрепят активно националното развитие", посочи Сачева.
Миналия четвъртък обаче Венко Сабрутев от ПП настоя за отпадането на част от текстовете, свързани с инвестирането на пенсионните спестявания в инфраструктурни проекти, защото смята, че зад това стоят корупционни интереси. Той е против текст, според който частните фондове ще могат да инвестират в "корпоративни облигации, издадени или гарантирани от банки с над 50 на сто държавно участие, с цел финансиране на дългосрочни и средносрочни инфраструктурни проекти". Сабрутев се притеснява, че въпросните инвестиции ще минават през Българската банка за развитие, която според него е символ на корупцията у нас. Въпросният текст обаче не е нов, тъй като същият фигурира и в действащия Кодекс за социално осигуряване от 2009 г. насам, макар че почти не е бил прилаган на практика. Заради притеснения за злоупотреби Сабрутев е и против текста, според който се допускат инвестиции в корпоративни облигации на търговски дружества за финансиране на български инфраструктурни проекти, които се търгуват на фондова борса в ЕС, като и против подобни инвестиции в трети страни (извън ЕС).
Гласуването по спорния чл. 176 за инвестициите в инфраструктура
По неофициална информация на Mediapool в края на миналата седмица е проведена експертна среща с множество бизнес асоциации – на частните пенсионни фондове, на инвестиционните посредници, на предприемачите и др., които са разяснили на групата на ПП-ДБ механизмите за контрол при подобни инвестиции. Най-ключовият е, че те ще се случват през фондовата борса, която е силна гаранция за прозрачност и прилагане на европейското законодателство за търговия с ценни книжа. Друг важен момент е въвличането на институции като Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и др. Частните фондове, най-големите от които са част от международни групи, биха били сами по себе си форма на контрол върху инфраструктурните проекти у нас, които в момента минават през обществени поръчки и са засипани от скандали за корупция и сакове с пари.
Въпреки че нито един закон не може да даде абсолютни гаранции срещу злоупотреби, при всички положения няма риск от директна загуба на пенсионни спестявания на гражданите, защото Кодексът за социално осигуряване гарантира, че хората ще получат обратно не по-малко от направените за тях брутни пенсионни вноски.
Сутринта в четвъртък Диана Йорданова от КФН обяви, че "това Народно събрание има шанса да остане в историята 20 години по-късно с най-значимите промени, осигуряващи спокойни и заслужени старини както на всички работещи и осигурени лица, така и на техните наследници", каза Йорданова.
Какво точно се променя?
В момента българите, родени след 31 декември 1959 г., се осигуряват задължително за втора пенсия в частен фонд. Тяхната пенсионна вноска е 14.8% за първия стълб (общо за работник и работодател) и 5% – за втория. За хората с трета категория труд парите се управляват от частни фондове, наречени универсални пенсионни фондове (УПФ). Натрупаните средства в тях са над 26 млрд. лв.
Досега обаче ресурсът се управляваше свръхконсервативно, при силни ограничения за инвестициите, поради което за дълъг период доходността на частните фондове не надвишаваше ръста на средния осигурителен доход, от който зависят пенсиите в първия стълб.
Сега се предвижда вторият стълб да има три вида подфондове – динамичен (с най-висок риск), балансиран (с умерен риск) и консервативен (с нисък риск). Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от средствата на хората във финансови инструменти с променлив доход. Балансираният ще може да влага до 55% от парите в такива инструменти, а консервативният – до 25%.
Доброволните фондове, тоест третият стълб, ще могат да предлагат повече видове подфондове в зависимост от инвестиционните си стратегии, но ще са длъжни да поддържат и балансиран фонд.
Ключова промяна е отпадането на сегашния механизъм за гарантиране на минималната доходност при управлението на парите. Той ще се замени с въвеждане на пазарен показател (бенчмарк) за доходността.
Все пак обаче остава правилото частните фондове да гарантират поне брутната стойност на преведените осигурителни вноски.
Бенчмаркът ще се изчислява от Комисията за финансов надзор след всяко тримесечие и трябва да отразява "обективното представяне на финансовите пазари и тенденции в дългосрочен план".
Подфондовете, постигнали доходност под бенчмарка, няма да участват в служебното разпределение на новите осигурени лица.
Предвидена е специална защита за хората на възраст между 45 и 49 г., разпределени в динамичен подфонд. Разписано е те да участват в него поне 5 години (освен ако изрично изберат друг подфонд). По този начин се намалява рискът от реализиране на загуби за тези осигурени лица вследствие волатилността на инвестициите на динамичния подфонд за кратък период преди преминаването им в друг подфонд, посочва финансовото министерство.
Плавно се намаляват таксите и удръжките на пенсионните фондове за период от 10 години. В момента инвестиционната такса не зависи от постигнатата доходност. По график се предвижда въвеждането на двукомпонентна такса – процент от управляваните активи и от постигнатия инвестиционен резултат.
Затяга се и контролът върху частните пенсионни фондове. С промените се въвежда допълнително изискване за капитал в размер не по-малък от 2% от нетните активи на частните фондове. Заделянето на средствата ще се случва плавно за период от 10 години.
Предвижда се още създаване на специален национален счетоводен стандарт именно за пенсионните фондове.
Ще има изискване членовете на управителните и контролни органи на пенсионноосигурителните дружества да не са извършвали не само системни, но и груби нарушения през последните 5 (вместо 3) години.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
11 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3840376
В отговор на #3840460
– Г-н Христов, комисията по труда и социална политика към парламента прие на първо четене промени в Кодекса за социално осигуряване. Те в полза на осигурените граждани ли са, парламентът трябва ли да ги приеме?
– Кодексът за социално осигуряване, приет през 2000 г. и многократно променян досега, е написан в ущърб на интересите на осигурените и в полза на шепа рентиери – пенсионни дружества, управляващи дружества, инвестиционни посредници. Поредните промени, които се обсъждат, само затвърждават ощетяването на 2,5 млн. души, като намаляват размера на пенсията им при еднакви осигурителни вноски; излагат ги на рискове като определят пенсията на рулетка и ги ощетяват като данъкоплатци, които трябва да попълват дефицита на НОИ, на свой ред надут от наличието на пенсионни фондове. Затова работещите трябва да се опазят от тези промени като незабавно прехвърлят осигурителните си вноски изцяло в държавното обществено осигуряване, докато още могат.
– Според авторите на промените в КСО, възможността за по-рисково инвестиране ще доведе до значително увеличение на доходността от управление на парите за втора пенсия. Действително ли е така?
– Това е полуистина, която е по-лоша от лъжа. Използват се думи – „значително“ – които да разпалят емоциите. Внушава се, че всички ще се възползват. Цялата истина е следната: ако търсите по-висока доходност, трябва да поемете повече риск. Обратното не е вярно. Ако поемете повече риск не значи, че ще получите по-висока доходност. Скрива се, че рискът е свързан с „очаквана“, а не фактическа доходност. На практика доходността може да е по-висока, може да е и по-ниска. Средно взето като в приказката, за Нане и Вуте, които ядат средно свинско със зеле, но единият ядял свинско, а другият – постно зеле. Защо депутатите не попитат: „Какви биха били резултатите, ако многото фондове бяха въведени от самото начало?“ Вносителите не отговарят. Защото отговорът е еднозначен: всички осигурени в универсален пенсионен фонд днес биха имали по-малко пари по партиди при многофондова система в сравнение с действащата.
– Промените предвиждат отпадане на техническия лихвен процент при определяне на размера на пожизнените пенсии и на разсрочените плащания от универсалните пенсионни фондове? Какъв ще бъде ефектът от това?
– С отпадане на техническия лихвен процент ще се намали размерът на първата пенсия или първото плащане от универсален пенсионен фонд при една и съща натрупана сума пари.
– В момента има ли възможност преди пенсиониране човек да види каква натрупана сума има за втора пенсия и да се прехвърли във фонд, който му предлага по-висока пенсия на база прилагания технически лихвен процент? С промените тази възможност ще бъде ли премахната?
– „И ние сме европейци, но не чак дотам“. За разлика от европейските граждани, които получават всяка година прогноза за размера на пенсията си от общоевропейски пенсионен фонд, българските граждани нито преди, нито след промените имат възможност да разберат каква би била пенсията им от универсален пенсионен фонд (УПФ) при правдоподобни допускания. УПФ е единственият продукт, който българите купуват по задължение без да знаят нито цената, нито качеството му.
– С предложените промени Комисията за финансов надзор вече няма да определя минимална доходност за пенсионните фондове. Какъв ще бъде резултатът от това?
– КФН определя минималната доходност на база фактически резултати на пенсионните фондове – тя е оглеждане в огледалото. Сега определяната минимална доходност не е задължително да е положителна. Тя може да бъде, и е била, отрицателна. Минималната доходност не предпазва осигурените от загуби. Резултат под минималната доходност, обаче, е скъп за такива пенсионни дружества, които не я достигат. Те трябва да покрият разликата. Това ги кара да инвестират стадно, за да не се налага да плащат за доходност под минималната. Което означава, че независимо кое пенсионно дружество изберете, ще получите горе-долу еднакви резултати.
– Определянето на минимална доходност за фондовете се заменя с бенчмарк от капиталовите пазари, с който да бъде сравнявана доходността им. Но е предвидено, ако доходността е по-малка от бенчмарка фондовете да не покриват загубите от резервите си, а да не участват в служебното разпределение на хората, които започват първата си работа. Така рискът от управление на парите не преминава ли изцяло към осигурените хора?
– Първо, рискът от инвестиране на осигурителните вноски на финансовите пазари и сега се носи изцяло и е за сметка на „осигурените“ лица и техните бъдещи пенсии. Второ, това предложение няма нищо общо с интересите на клиентите, а спестява един разход на пенсионните дружества – да попълват разликата в пари, ако не са постигнали минималната доходност. Вече няма да правят този разход. Трето и най-притеснително е, че не е ясно нито какъв е, нито как ще определя този показател. Това е предвидено да се разпише в Наредба на КФН. По принцип обявяването на инвестиционна цел на всеки подфонд е част от световно приетите стандарти за управление на чужди пари. Всеки, който приема пари за управление, трябва да каже как ще ги управлява и оповестява еталон (наричан „бенчмарк“), чието представяне се стреми да бие. Това става предварително, преди началото на периода на управление. Промените в кодекса предвиждат КФН да обявява този показател един месец след края на тримесечието. Това е високо вдигнат червен флаг и навежда на подозрение за готвена измама. То е като Ивет Лалова да потича малко по пистата и да обяви „тук е финала, дотук бях“. Тази промяна не само няма да е от полза на клиентите, но и ги поставя в пряка колизия на интереси с управляващите парите им. Докато осигурените имат интерес от максималната възможна доходност (при дадено ниво на риск) за 37-40-годишен период, пенсионните фондове ще се мерят на 3 месеца. Нито три месеца, нито три години, нямат отношение към пенсиите и плащанията от УПФ. Единственият полезен за хората еталон (бенчмарк) за пенсионните фондове е темпът на нарастване на средния осигурителен доход, обявяван всеки месец от НОИ.
– Представители на бизнеса и на синдикатите поискаха таксата върху вноските на осигурените в пенсионните фондове да бъде премахната, но такава промяна правителството не предлага. Смятате ли, че отпадането на таксата е добра идея?
– Добра идея е, защото таксата върху всяка вноска в пенсионен фонд (сега 3,75% от вноската) няма икономическо оправдание. Такава първоначална такса обикновено е компенсация за разходи по маркетинг и продажба. Нашите пенсионни дружества, обаче, нямат такива разходи. Те се „возят“ гратис на държавната администрация, която събира и насочва вноските по конкретни партиди в конкретни дружества. Тази такса трябва не да се намалява, а да отпадне… преди 20 години.
– Смятате ли, че има реална конкуренция между пенсионните фондове, при положение, че 80% от хората се разпределят служебно между тях при започване на първата им работа?
– Дори 88-89% от хората не избират дружество по данни на КФН. Пенсионните дружества работят като картел в ущърб на интересите на хората. Единствената конкуренция между тях е да си крадат клиенти.
– В момента Кодексът за социално осигуряване не позволява хората да се откажат от втората пенсия точно преди пенсиониране, а трябва да го направят поне две години по-рано. Като с времето този срок ще расте докато стане поне пет години. Възможно ли е човек да направи точна преценка дали да се откаже от втората пенсия и дали за него е по-изгодно да взима само една, държавна пенсия пет години преди пенсиониране?
– Абсолютно възможно е, дори и задължително. Такава преценка човек може да направи не само 5, но и 10-, 20-, 30- и 40 години преди пенсионирането си. Доказано е, че за да може пенсия от универсален пенсионен фонд да ви компенсира за намаление на държавната пенсия е достатъчно доходността, която получавате по партидата си (не тази, която съобщава КФН) да е поне равна на темпа, с който расте средният осигурителен доход за страната. За 22 години, между 2002 и 2024 г. средният осигурителен доход за страната е нараствал средногодишно с 8,7%, а средната доходност, начислявана по партиди на осигурени в УПФ, е 1,8% годишно. Задача с понижена трудност е да се прецени кога доходността в УПФ ще настигне темпа на средния осигурителен доход. Мога да подскажа: „на куково лято“. Нещо повече. Реалната средногодишна доходност на осигурените (след инфлация) за същия период – между 2002 и 2024 г. e отрицателна – минус 2,3%. Осигурителните вноски губят покупателна способност в пенсионните фондове. С парите си по партида можете да купите по-малко стоки и услуги, отколкото бихте могли с направените вноски. Да спестявате за пенсия в УПФ при отрицателна реална доходност е като да носите вода в сито. В същото време правото на пенсия от държавното обществено осигуряване нараства всяка година за споменатия период реално (след отчитане на инфлацията) с 4,5% годишно.
– Пенсионните фондове искат хората да могат да се откажат от втората пенсия само еднократно – непосредствено преди пенсиониране. Това най-добрият възможен вариант за хората ли е?
– Това е най-лошият възможен вариант за хората и най-добрият за рентиерите-паразити в пенсионните дружества. Този вариант означава, че след като сте им плащали 40 години такси, накрая те си измиват ръцете и прехвърлят парите Ви в НОИ. Тъй като две пенсии са по-малко от една, парите, които НОИ получава от пенсионните фондове, няма да са достатъчни за да ви изплащат пенсии от НОИ в пълен размер. Това НОИ го обяви в Актюерския си доклад още през 2016 г. Откъде ще дойде разликата? Децата ви ще я платят с данъците си.
– В момента за много хора получаването на две пенсии – от универсален пенсионен фонд и от държавното обществено осигуряване, е по-малко от получаването на една държавна пенсия. Защо това е така и промените в КСО ще променят ли нещата?
– Така е, защото за 22 години пенсионните фондове доказаха, че нито могат да управляват парите на осигурените, нито могат да изплащат пенсии. Освен това са и прекалено алчни, като разпределят положителната номинална доходност за себе си (под формата на такси), а за ощетените от тях лица остава отрицателната реална доходност. Това две пенсии да са по-малко от една е предопределено от Кодекса за социално осигуряване още през 2000 г. Така нареченото „допълнително задължително пенсионно осигуряване“ в УПФ и ППФ, не е и никога не е било „допълнително“. То се финансира от задължителната осигурителна вноска, предназначена за държавното обществено осигуряване. Тоест пенсионните фондове възникват като частична приватизация на държавното обществено осигуряване. Затова и държавната пенсия се намалява – за да отчете, че който внася пари в УПФ, внася по-малко в НОИ. УПФ трябва да плати пенсия, поне равна на намалението на държавната. Затова трябва да осигури доходност, поне равна на темпа на средния осигурителен доход. Както споменах, за 22 години пенсионните фондове се провалиха в тази задача и вместо да осигурят реална доходност от поне 4,5% годишно, те донесоха загуби на клиентите си – минус 2,3% годишно. Изоставането в доходността на осигурените в пенсионни фондове е толкова голямо, че няма да бъде компенсирано през следващите 18 години. 18 години след 2024 г. идва 2042 г. Тогава ще се пенсионират първите мъже, които са се „осигурявали“ в УПФ през целия си трудов стаж. И техните две пенсии ще са по-малко от една. Промените в КСО, които сега се обсъждат в парламента, са в ущърб на хората, превръщат ги от осигурени в „ощетени“ и са от финансов интерес единствено на рентиерите-паразити от небанковия финансов сектор. Това не е учудващо, тъй като те са автори на проекта за закон. Очаквам да получат безусловна подкрепа от онези народни представители, които вече са си напазарували. Наблюдавайте кой как ще гласува за изменение на КСО в пленарна зала и си правете изводи.
Нашият гост
Любомир Христов има над 30 години опит като ръководител, изследовател и преподавател в публичния и в частния сектор. Има опит в икономическата политика на национално и международно ниво. Завършил е УНСС, има следдипломна квалификация в Американски Колеж, Пенсилвания, САЩ, в Университет Еразмус, Нидерландия, в Институт на МВФ, Вашингтон и в Киевския държавен университет. Бил е председател на УС на Института на дипломираните финансови консултанти, изпълнителен директор на Централен депозитар, съветник на изпълнителния директор на Световната банка, главен икономист и член на Управителния съвет на БНБ.
Да, след голяма …та реформа фондовете ни продължават да имат не една, а две отделни такси. Вече няма и изискване за минимална доходност. Има бенчмарк, който още не се знае какво ще съдържа, което всъщност няма значение, защото единствената глоба за пенсионно дружество, което не се справя, е че следващата година няма да им разпределят служебно една шепа младежи, които още нямат нищо в партидите си.
Много е тъжно, че тази иначе хубава реформа беше така опорочена и то с любезното съдействие на самите фондове. Същите фондове, които обикаляха медиите и реваха, че прехвърлянето към НОИ е национализация, сега пускат отворени писма и обясняват колко ще е хубаво за държавния бюджет да инвестират в магистрали. Тотално завладяване на бранша.
В отговор на #3840125