Всеки българин ще плати средно 65 евро повече за здравеопазване през 2026 г., а срещу това ще получи същите здравни услуги, каквито получава и през 2025 г. Това коментира лидерът на "Продължаваме промяната" (ПП) Асен Василев в поредния си анализ "Бюджет 2026: Перо по перо", в който обект на критика е предложения бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Той посочва, че през последните пет години бюджетът на НЗОК е нараснал от 5.1 млрд. лева през 2021 г. до 10.3 млрд. лева (5.3 млрд. евро) през 2026 г. Въпреки това България продължава да е сред държавите в Европейския съюз с най-високо доплащане от пациентите за здравни услуги.
Василев обръща внимание, че увеличеното финансиране не е съпроводено с реформи, по-високи възнаграждения за медицинските специалисти и по-добър достъп до здравни услуги.
Предложеният бюджет предвижда 8% увеличение на средствата за Здравната каса, което според него означава, че средно всеки български гражданин ще плаща с около 65 евро повече през 2026 г., без да получи по-добро здравно обслужване спрямо 2025 г.
Той посочва, че средствата за болнична помощ се увеличават с 218 млн. евро, но в бюджета не са заложени допълнителни средства за повишаване на възнагражденията на лекарите, медицинските сестри и останалите здравни специалисти. Той отбеляза, че фондовете за работни заплати в държавните и общинските болници остават на нивата от 2025 г.
Като друг проблем Василев посочи липсата на ограничения върху възнагражденията на директорите на държавните и общинските болници. Според него това поражда риск допълнителното финансиране да не достигне до медицинския персонал.
По отношение на извънболничната помощ той отбеляза, че средствата за нея нарастват с 4%, което е под общия ръст на бюджета на НЗОК. Според него това може да се отрази негативно на профилактиката, достъпа до специалисти и диагностичните изследвания.
Василев обръща внимание и на факта, че средствата за лични лекари, специалисти и аптеки в отдалечените населени места остават без увеличение.
Той коментира, че разходите за лекарства се увеличават с 10%, но в бюджета не са предвидени промени, които да задължат частните болници да провеждат обществени търгове при закупуването им. Василев смята, че подобна мярка би могла да намали разходите за медикаменти с около 100 млн. евро годишно.
Като част от критиките си Василев посочи и липсата на механизъм за уведомяване на пациентите чрез SMS при заплащане на медицинска дейност от НЗОК. Според него подобна система би ограничила злоупотребите с фиктивни дейности и би дала възможност на гражданите да сигнализират за нередности.
Всеки българин ще плати средно 65 евро повече за здравеопазване през 2026 г., а срещу това ще получи същите здравни услуги, каквито получава и през 2025 г. Това коментира лидерът на "Продължаваме промяната" (ПП) Асен Василев в поредния си анализ "Бюджет 2026: Перо по перо", в който обект на критика е предложения бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Още по темата НЗОК ще разпределя 5.2 млрд. евро през 2026, промени има основно при лекарствата 25 юни 2026 14:15 Той посочва, че през последните пет години бюджетът на НЗОК е нараснал от 5.1 млрд.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
40 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3897101
Също така попитах да обясниш “как точно той… прецака финансите на държавата“. Ти ме прати да чета постовете ти по темата – твоите постове са под следните номера: 3, 4, 9, 12, 13, 23 (същите глупости като в №9), 26, в 32 питаш същото като в 39 – да съм видел постовете ти по темата. Хайде кажи директно в кой пост си отговорил на въпроса. Единствено в №35 правиш опит да кажеш нещо, за съжаление го правиш твърде нескопосано. МРЗ е само един от многото фактори и далеч не най-важният.
Пак ще те питам – как този закон “прецака финансите на държавата“? Ще ти подскажа къде да търсиш отговорите – наясно съм, че ти знаеш всичко и предполагам, че точно сега си позабравил това и онова:
– Колко души в публичния сектор реално получават МРЗ или заплата, зависеща от нея? Ако те са малко (като процент), ефектът върху бюджета също е ограничен – не зная колко са, надявам се, че ти имаш тези данни, щом така пламенно защитаваш тезата си.
– Кои и колко са плащанията, обвързани с МРЗ и каква е тяхната обща стойност? Тези данни, надявам се да разполагашс тях, ще докажат тезата ти, че „ефектът е огромен“.
– Кои конкретни бюджетни пера са засегнати?
– Какви са възможните – и положителни, и отрицателни – ефекти върху икономиката? Как се измерват?
– Каква трябва да бъде и каква би била МРЗ, ако автоматичният механизъм не беше приет? Тоест – какво потребление и какви бюджетни приходи биха били “загубени“, ако го нямаше това автоматично увелкичение?
Това е само в най-едри щрихи структурата на сериозния анализ по темата “МРЗ и държавните финанси“. Както се видя, любимият ти Асен Василев няма нищо общо с този закон, но щом ти прави удоволствие, продължавай да настояваш на твойто си. Когато твърдиш, че именно автоматичното обвързване на МРЗ е нанесло значителна вреда на бюджета, трябва да го докажеш – с количествен анализ, който отделя ефекта на този механизъм от всички останали фактори, влияещи върху бюджета: други увеличения на заплати, пенсии, социални разходи, данъчни промени и икономическия растеж. Така се аргументира икономическа теза, а не чрез уверения, че отговорът е „кристално ясен“.
В отговор на #3897084
В отговор на #3897078
В отговор на #3897076
В отговор на #3897068
В отговор на #3897072
В отговор на #3897066
– През февруарз 2023 Парламентът прие промени в Кодекса на труда, с които се въвежда автоматичен механизъм за определяне на минималната работна заплата. Законът предвижда тя да бъде 50% от средната брутна работна заплата за последните 12 месеца, като размерът за следващата година с …е определя до 1 септември.
– Вносител е БСП, предложението е подкрепено от почти всички политически партии, без “Демократична България“
– Министерството на Финансите не е вносител на законопроекта
– Асен Василев не се споменава никъде като инициатор или вносител
https://money.bg/finance/ns-reshi-minimalnata-zaplata-stava-50-ot-brutnata-sredna-ot-dogodina.html
Когато попитах как точно “са прецакани финансите на държавата“, очаквах да обясниш с цифри какъв е бил ефектът върху бюджета. Зная, че нямаш такива цифри, ама ми е кеф да те гледам как се гърчиш.
В отговор на #3897066
В отговор на #3897043