По-строги правила и ограничения за доплащането в болниците, предвиждат промени в Закона здравното осигуряване, внесени от депутати от "Продължаваме промяната"-"Демократична България" (ПП-ДБ).

"В момента липсва ефективна регулация на доплащанията от страна на здравноосигурените за дейностите, които са включени в основния пакет, заплащан от бюджета на НЗОК. Няма проследимост и данни за какво доплащат осигурените лица, кои медицински изделия, консумативи и лекарствени продукти не са включени в цената на дейностите. Няма никакви ограничения относно размерите и обхвата на доплащането, нито ефективни санкционни последици", посочват вносителите, сред които са Асен Василев и Васил Пандов оп ПП и д-р Александър Симидчиев от ДБ.

Поправките предвиждат, че занапред болниците трябва предварително да представят на пациентите писмена обосновка какво налага доплащането за определени медицински изделия, лекарства или консумативи, които не са включени в основния пакет, покриван от НЗОК. До края на съответния месец болниците трябва да представят отчет пред НЗОК за всички доплащания.

Болниците няма да могат да искат пари от повече от половината от преминалите пациенти за даден отчетен период, освен ако исканите суми не са за лекарства и медицински изделия, които не се покриват от НЗОК.

Освен това се слага лимит на самите доплащания, като се посочва, че стойността на доплащанията на пациентите за всички допълнителни услуги, медицински изделия, лекарства и консумативи извън основния пакет, не могат да надхвърлят с повече от 30% стойността, която НЗОК заплаща за съответната дейност за даден отчетен период. В случай, че е надвишен лимитът от 30%, то болниците трябва да изискват предварително одобрение от НЗОК.

Промените предвиждат основна роля в контрола на доплащанията да има Здравната каса, като вносителите посочват, че сега изпълнителната агенция "Медицински надзор" не справя с проблемите с доплащанията. Както Mediapool писа преди дни, Медицинският надзор прикрива болниците, които неправомерно са искали пари от пациентите.

Още по темата

Медицинският надзор прикрива болници, които таксуват незаконно пациентите

2 октомври 2025 07:20

Предлаганите от ПП-ДБ поправки предвиждат НЗОК да приема по електронен път и на хартиен носител сигнали и жалби за нарушения при запазване на анонимността на подателя. Предвидено е на интернет страницата на НЗОК да се публикуват наименованията на лечебните заведения, на които са наложени наказания за неправомерно поискани доплащания.

Предлаганите от ПП-ДБ поправки предвиждат още при приема на пациента болницата да му предоставя счетоводен документ за заплащаните от НЗОК дейности с посочване на включените в стойността им лекарствени продукти и медицински изделия. А при приключване на лечението болниците да предоставят на здравноосигурените счетоводен документ за стойността на заплатените допълнителни дейности извън стойността, заплащана от НЗОК, включително за закупените лекарствени продукти и медицински изделия.

До 31 март на всяка година НЗОК ще трябва да изпраща на здравноосигурените справка за заплатените в тяхна полза и в полза на децата им през предходната година медицински дейности, лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания в тяхна полза. Справката ще се изпраща по електронен път за тези, за които има техническа възможност, включително при ползване на функционалностите на Националната здравноинформационна система. За тези, за които не е налице техническа възможност, справката ще се изпраща чрез писмо.

За нарушени права на пациентите, свързани с доплащането, поправките предвиждат глоба в размер от 2000 до 4000 лв. и имуществена санкция в размер между 1 и 5 на сто от общия оборот за предходната финансова година. Сега имуществената санкция е от 4000 до 8000 лв. При повторно нарушение болницата може да изгуби и договора си с НЗОК за съответната дейност за срок до 2 години.

Профилактичен календар и автоматични направления

От ПП-ДБ предлагат и промени в Закона за здравето, които целят да подобрят профилактиката на социално значими заболявания и да повишат нейния обхват. За целта се създава структуриран профилактичен календар, в който са разписани полагащите се профилактични прегледи и изследвания според възрастта и пола и тяхната периодичност.

Предвидена е опция при осъществяване на профилактични прегледи при личния лекар Националната здравноинформационна система (НЗИС) автоматизирано да издава направления на пациентите за преглед със специалист, за изследвания или за други дейности, които следва да се извършат според вида и честотата, определени в профилактичния календар. Това няма да ограничава лекарите да променят по своя преценка направленията за прегледи и изследвания.

Предвижда се още НЗИС автоматизирано да изпраща по електронен път покани до гражданите за явяване на профилактичен преглед, а за хората, за които няма техническа възможност, поканата ще се изпраща с писмо от НЗОК.

До 4 часа платен отпуск годишно за профилактика

Депутатите предлагат още работещите хора да имат право на платен отпуск за извършване на профилактичен преглед до 4 часа един път годишно.

Предвидена е и опция Народното събрание и неправителствени организации да могат да предлагат на министъра на здравеопазването създаването на национални здравни програми.

Стандарт за болничната храна 

С промените се предлагат и поправки в Закона за лечебните заведения, където се предвижда въвеждането на изисквания към болничната храна.

Още по темата

Болничната храна: Мухъл, буламачи и политика

1 октомври 2025 07:45

Както Mediapool писа наскоро, в момента няма специален нормативен акт, който да определя в детайли състава, енергийната стойност и процентните съотношения на макронутриенти в болничната храна. Няма и действащ задължителен рецептурник на МЗ за всички лечебни заведения.

Промениет предвиждат изискванията за вида, количеството и качеството на храните за пациентите по време на престоя им в лечебните заведения за болнична помощ да се определят с наредба на министъра на здравеопазването и на министъра на земеделието и храните и по този начин да се въведе нещо като стандарт за болничната храна.

С поправките се предлага наредбата да бъде изготвена до 6 месеца след приемането на закона, а след обнародването на наредбата лечебните заведения ще имат също 6 месеца за привеждане договорите си за доставка на храни в съответствие с нея.

Въпреки че с предлаганите поправки в здравните закони се прави опит за регулация на важни проблеми, е малко вероятно те да получат подкрепата на мнозинството в Народното събрание, като се имат предвид, че се предлагат от опозицията.