Едва 19.26% от българите са проверили поне веднъж за три месеца достоверността на информация или съдържание, на което са попаднали онлайн. Това означава, че по-малко от един на всеки петима българи се е опитал да провери дали видяното в новинарски сайтове, интернет или социалните мрежи отговаря на истината.

Данните са от проучване на "Евростат", в което през 2025 г. участват хора на възраст между 16 и 74 години. Българският резултат е значително под средния за Европейския съюз, където 29.2%. са се опитали да проверят достоверността на информация, намерена онлайн, чрез други източници.

На първо място е Ирландия, където 63.6% да направили опитали да проверят фактите около информация в интернет. На второ и трето място са Нидерландия (53.1%) и Люксембург (45.2%).

На дъното на класацията са Румъния с 18.2%, Литва с 14.9% и Гърция, където едва 9.8% от участниците в проучването са опитали да проверят дали информация, на която са попаднали онлайн не е лъжлива.

Младите хора

Малко по-различна е картината при младите хора. При хората между 16 и 29 години 25.34% са проверявали достоверността на онлайн съдържание, при 40.37% средно за ЕС. Така младите българи са по-склонни да проверяват информацията, която достига до тях, в сравнение с по-възрастните, но все още са далеч от навиците на своите европейски връстници. Всъщност, България е предпоследна сред страните от ЕС по дял на младите хора, които са проверявали достоверността на съдържание онлайн, като след нея е само Гърция.

На първо място в тази класация отново Ирландия, където над 78% от младите хора са проверявали информация, на която попадат онлайн. В челната петица попадат още Нидерландия (63%), Норвегия (59%), Люксембург (57%) и Швеция (57%).

Според данните на "Евростат" най-малко мнителни към съдържанието, на което попадат са младите хора в Турция (23%), Сърбия (18%), Кипър (17%) и Гърция (12%).