България има нужда от модерни антидрон системи. Това се разбра от брифинг на главния секретар на МВР Любомир Николов и шефа на граничната полиция Антон Златанов след втората вълна удари по търговски кораби в нашите териториални води. Тези системи трябва да позволяват съвместна работа с румънски власти, които също имат отговорности към морето и ще струват много пари. Засега се говори за съвместно финансиране, вероятно по линия на ЕС.

Иначе Николов се похвали, че институциите са действали адекватно. Спасени са всички моряци от единия ударен кораб. От общо 18 души на втория плавателен съд обаче засега са намерени само петима. Предполага се, че вторият съд е потънал, защото петимата от екипажа са намерени върху спасителни бордове и извадени от водата от преминаващи наблизо тръговски кораби.

Удари

Първият сигнал е бил за ударен кораб на около 15 мили източно от град Бяла, разказа главният секретар. Бързо е сформиран щаб и е започнала спасителна операция. Този кораб не е потънал след удара, а е бил наклонен.

Общо 15-те души от екипажа са спасени с кораб на гранична полиция, които се е скачил с ударения съд. Операцията е била рискова, защото морето е бурно – над 4 бала вълнение.

Най-вероятно ударите са от общо три дрона. Спасените са осем азербайджанци и седем украинци. Те са откарани във варненските болници – "Св. Анна" и ВМА.

Около четири часа по-късно е получен сигналът и за втория ударен кораб, който се намира на около 18 мили от село Крапец.

"Към момента не може категорично да кажем, че е потънал, но няма сигнал от него", обясни Николов.

Петимата оцелели моряци са спасени от други търговски кораби. Веднага след приключване на първата спасителна операция граничният кораб е тръгнал отново. Към момента прекачаването на спасените моряци не е приключило. Очаква се те да пристигнат във Варна следобед. Не е ясно каква е съдбата на останалите 13 души от екипажа.

Ситуацията е нова

Моряците от първия ударен кораб са разказали, че са забелязали дронове, които обграждат плавателния съд. След това чули експлозии и веднага започнали евакуация.

В момента България разполага със системи за радиолокация на морето, обясни Златанов. Те обаче са за мирно време и чрез тях могат да се следят граждански и търговски съдове с работещи системи за проследяване – т.нар. транспондери.

Затова и сега от МВР говорят за друг тип системи, чрез които да се осигурява защита от дронове.

"Хубавото е, че ние имаме концепция и знаем какво искаме. Всичко е въпрос на стратегическо планиране и изпълнение и то трябва да бъде общоевропейско. Ние сме готови с концепцията за средствата, които ни трябват. Това са изключително скъпи и модерни, тази технология се развива с дни, не с месеци", заяви Златанов.

Той допълни, че ситуацията в Черно море, което доскоро беше едно от най-спокойните, вече е нова. И от МВР, и от министерството на отбраната са наясно от каква техника има нужда, каза още Златанов.

"Дроновете могат да бъдат въздушни, водни, т.е. по повърхността на морето, могат да бъдат и подводни. Всяка система за противодействие е различна. Има електронно чрез заглушаване, има кинетично въздействие, т.е. като всяка друга военна технология нападателната се развива по-бързо, отколкото противодействието. Противодействието винаги е по-скъпо и е една крачка след. Целият свят има проблем, той не е само български. Това е сравнително нова заплаха, по която всички работят", каза още шефът на граничната полиция.