БВП през първото тримесечие на 2005

В началото на седмицата Националният статистически институт оповести предварителни данни за брутния вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на 2005 г. Продължава тенденцията за относително висок реален икономически растеж, но остава въпросът доколко устойчив е той и може ли да бъде ускорен.

Публикуваните данни за реален растеж на БВП от 6% са предварителни и по тази причина можем да очакваме тяхното ревизиране, както това се случи през миналата година. НСИ е независима институция, която се е доказала като такава през цялото си 125-годишно съществуване, така че нямаме основание да вярваме, че данните имат за цел да повлияят на резултата от изборите на 25 юни като представят по-добро състояние на българската икономика отколкото е в действителност.

Брутната добавена стойност (БДС) нараства реално със 7.1% през първото тримесечие на 2005 г. Основният принос тук е на индустрията – 8.2%, услугите създават със 7.4%, докато аграрният сектор се свива реално с 1.7%. Растежът в индустрията се ускорява в сравнение с данните от предходното тримесечие (4.8%) и спрямо средния растеж за 2004 г. (5.3%). Това се отнася и за услугите, но в аграрния сектор продължава тенденцията за реален спад през този период на годината. Тук трябва да отчетем сезонния характер на този сектор, но все пак трябва да имаме предвид, че спадът е по-голям от този през съответното тримесечие на 2004 г. Развитието на този сектор зависи до голяма степен от метеорологичните условия поради недостатъчното ниво на технологиите, използвани в производството. Като цяло делът на този отрасъл от съвкупната добавена стойност в икономиката се свива, което е отражение на нуждата от повече инвестиции в сектора.

Според формата на собственост все по-голяма част от добавената стойност се създава от частния сектор, който реално нараства през това тримесечие с 12.7% спрямо 7.4% през първото тримесечие на 2004 г. и 7.5% за цялата 2004 г., а общественият сектор намалява добавената си стойност с 8.6%. Естествено тук оказва влияние приватизацията на държавните предприятия, което намалява възможността на обществения сектор да създава стойност, но от друга страна броят на служителите в него постоянно нараства. Това означава, че на практика този сектор не увеличава ефективността си, а дори напротив – той представлява все по-голяма тежест за икономиката. Разширяването на заетостта в обществения сектор представлява отнемане на ресурс от частния във вид на хора и на средства, необходими за заплащането на чиновниците. Това спъва общото развитие на страната и възпрепятства ускоряването на стопанския растеж. По тази причина един от основните приоритети на следващото правителство трябва да бъде ограничаването на ролята на държавата в икономиката, намаляването на броя и на разходите за бюджетните служители и на бюрократичните пречки пред бизнеса. По този начин ще се насърчи предприемачеството и поемането на риск и ще се създадат условия за създаване на повече нови работни места.

Прави впечатление, че корективите леко се свиват за разлика от развитието през миналата година. Тогава се наблюдаваше бързо развитие на финансовия сектор, който се отчита именно тук, като това се отнасяше в най-голяма степен за банките. След предприетите от Българската народна банка мерки за ограничаване на кредитирането е нормално темповете тук да се забавят като това вероятно ще се прояви още по-силно през второто тримесечие на тази година. Ето защо можем да очакваме едно умерено развитие на финансовия сектор през 2005 г.

Основните компоненти на БВП според начина им на използване – крайно потребление, бруто капиталообразуване, износ и внос – също нарастват реално. Ускорено се развива крайното потребление – 7.3% растеж както за индивидуалното, така и за колективното. Това обаче, води до намаляване на дела на спестяванията към БВП(1) след пет последователни тримесечия на растеж на този показател. Тъй като спестяванията са източникът на инвестициите в икономиката, които имат относително постоянен дял от БВП, това логично води до увеличаване на дефицита по текущата сметка и излишък по финансовата, тъй като на практика се внасят спестявания от чужбина.

Инвестициите, представени чрез брутообразуването на основен капитал, нарастват реално с 9.2% за разглеждания период, което е забавяне спрямо 2004 г. това е сигнал, че икономическият растеж през следващите тримесечия може да се забави, тъй като тенденцията през последните години е спадът в растежа на инвестициите да предхожда намаляване на темпа на нарастване на БВП.

Като цяло можем да обобщим, че публикуваните данни показват положително развитие на икономиката. Трябва да отбележим, че част от позитивния ефект се дължи на експанзионистичната парична политика на Европейската централна банка и ниските лихвени проценти, които тя поддържа. Това насочва капиталовите потоци към страни с по-високи лихви като България. За момента не се очаква промяна на политиката на ЕЦБ в посока затягане до края на годината поради състоянието на икономиките в Еврозоната – на ниска инфлация и нисък реален растеж. Освен това на България е необходим и по-висок устойчив растеж от порядъка на 8-10% годишно, който обаче не би могъл да бъде постигнат при сегашното състояние на средата за бизнес в страната. Такива стойности присъстват в програмите на повечето предизборни коалиции, които изглежда осъзнават необходимостта от ускорено икономическо развитие. Следователно на новото правителство се пада нелеката задача да предприеме реформите насочени към разширяване на стопанската свобода, за да направи възможно изпълнението на обещанията им.

Институт за пазарна икономика

----------------------------------------------

(1) Изчисляваме спестяванията към БВП като отношение на сумите от стойностите им през последните четири тримесечия, за да намалим влиянието на сезонните фактори. Спестяванията изчисляваме по формулата:

Спестявания = БВП – Крайно потребление + Нетен доход от чужбина + Нетни трансфери от чужбина