Част от оценките на ЕС са прибързано направени от хора, които не знаят български

Веднага след представянето на доклада на Европейската комисия във вторник главният прокурор Борис Велчев определи “голяма част” от изводите като “толкова очевидни, че трудно могат да бъдат оспорени”.

В същото време той за пръв път разкритикува в пряк текст експертите на ЕК за “прибързани оценки”, дадени след партньорските проверки по правосъдие и вътрешни работи. Така главният прокурор се присъедини към хора на вътрешния министър Петков, висши магистрати и представители на управляващата коалиция, които смятат, че България не е правилно оценена или че еврокеспертите не са компетентни.

“Страхувам, че част от оценките, които се чуха в последно време, дойдоха от хора, които не познават българското право, не говорят български език, прекарали са в България едва няколко дни и подобни оценки са леко прибързани”, каза Велчев. Той изрази надежда, че ЕК ще праща хора, които ще имат повече време да наблюдават работата на прокуратурата.

Велчев отбеляза със задоволство, че голяма част от критичните изводи от партньорската проверка през февруари по глава “Правосъдие и вътрешен ред” не са залегнали в доклада на Комисията.

Повод за това бе заключението на експертите, че България бележи спад в борбата с прането на пари. Като контрааргумент Велчев цитира статистиката, която за първи път бе изнесена от министър Румен Петков, че в България за заведени 43 следствени дела за пране на пари и са внесени и 9 обвинителни акта.

Вече има централен сектор във Върховна касационна прокуратура за борбата с прането на пари, а някои прокурори ще минат и на специални курсове.

По думите му обаче “все още не можем да се похвалим с значителни резултати в тази област”.

Прокуратурата се съсредоточава върху престъпните босове

“Набелязали сме част от босовете на организираната престъпност в България. Това са знакови фигури, за които сме сигурни, че са водачи на актуални престъпни групи и осъществяват най-мащабната престъпна дейност”, съобщи Велчев.

Той отказа да съобщи имена, за да не предупреждава босовете.

Прокурори ще бъдат внедрени и в оперативните групи на МВР, за да бъде процесът по разработка на престъпните групировки най-пълен, а събраната информация - годна за съда.

Бизнесът на тези престъпни групировки е свързан с наркотрафика, контрабандата, данъчните престъпления и прането на пари, каза Велчев. Той обеща акции до края на годината, но повтори, че целта не е да се прави шоу.

До края на годината – необратимо променена прокуратура

Борис Велчев бе категоричен, че изпълнимата цел на прокуратурата до края на година ще е тя да покаже, че е необратимо променена институция. Едва тогава може да се очаква и повдигнатите обвинения и осъдителните присъди да станат “естествена последица”.

Искането на Брюксел за конкретни резултати в борбата с организираната престъпност и осъдителни присъди, той коментира като “трудно осъществимо”.

“Подобни “резултати” могат да бъдат постигнати само чрез неоправдано посегателство върху граждански права”, каза Велчев.

Опасенията за независимостта на съдебната власт били пресилени

Велчев изрази смущението си от изводите на Брюксел за “двусмислия” в последните конституционни промени, даващи по-големи правомощия на правосъдния министър. Велчев е категоричен, че не може да става дума за посегателство върху независимата съдебна власт.

“Това опасение е пресилено”, заяви главният прокурор и добави, че ако някой си позволи да злоупотреби с направените промени, той ще поиска Конституционният съд (КС) да изтълкува текстовете.

В същото време председателят на парламентарната група на левицата Михаил Миков заяви в Народното събрание, че още веднъж в диалог с ЕК мнозинството ще се опита да отстрани тревогите за двусмисленост в конституционните поправки. По думите му за това ще спомогнат и промените в съдебния закон. Миков запита поради каква причина лидерът на ДСБ Иван Костов се изживява като говорител на съдебната власт и я призовава да сезира КС във връзка с конституционните промени. Той отново подчерта, че ДСБ използват доклада на ЕК като вътрешнополитическо оръжие.

Велчев иска мониторинг и след членството ни в ЕС

Въпреки недоволството от някои оценки на ЕК, Борис Велчев заяви, че ще поиска Брюксел да продължи мониторинга си върху дейността на прокуратурата и след като България стане пълноправен член на ЕС. Това няма да се възприеме като упражняване на контрол, а като задълбочаване на сътрудничеството, отбеляза той.

Велчев, който бе избран за главен прокурор преди три месеца и имаше две посещения в Брюксел, е доволен от заключението на ЕК, че в България “никой не стои над закона”, заради поисканите имунитети на депутати.

“Ние обаче не трябва да се хвалим с това, защото искането на имунитети е една безкрайно естествена правна процедура, в която няма нищо изключително”, допълни главният прокурор.

Той цитира и статистика за прокуратурата, която имаше за цел да потвърди неговата стара теза, че институцията е претоварена и има нужда от още хора. По думите му в прокуратурата работят 1400 прокурори, на които се падат годишно по 70 000 досъдебни производства, 620 000 стари дела с нужда за ревизиране, внасят се 30 000 обвинителни акта годишно, правят се 20 000 предложения за административни наказания, а освен това се разглеждат и по 600 000 преписки от всякакъв род.

“Не казвам това, за да се оправдавам, а за да покажа, че система работи в едни нелеки условия”, каза Велчев.

Той съобщи, че в последните месеци прокуратурата е започнала работа по 50 разработки за корупция по висшите етажи на изпълнителната власт, образувани са 5 досъдебни производства за корупция на магистрати, до ВСС са отправени две искания за снемане на имунитети.

“Цифрите са скромни на този етап, а проблемът е сериозен. Единственият начин е да има по-голямо взаимодействие между прокуратурата и МВР”, каза Велчев и добави, че по-ранният шанс това да се направи е бил изпуснат, защото не била създадена служба, която да се бори само с корупцията.