Чечения остава открита рана за Русия

Бунтовниците претърпяха кървав провал в Москва, опитвайки се да постигнат край на войната със зрелищно взимане на заложници, но решимостта на сепаратистите ще излезе от тази драма затвърдена и Чечения ще остане открита рана за Русия, докато не се намери политическо решение на конфликта.

Руският президент Владимир Путин не е решил чеченския проблем. Поради това той не може да гарантира,че този род драми няма да се повторят, смята политоложката Лилия Шевцова от руския клон на Фондация Карнеги.

Държавният глава даде заповед за щурм, слагайки край на кошмара, изживян в продължение на почти 57 часа от над 800 души. Не можа да се избегне смъртта на повече от 90 заложници, но не бе отстъпено нищо и на терористите, които в голямата си част бяха избити.

По мнение на експерти равносметката от драмата ще укрепи позициите на ястребите в Кремъл, а антитерористичните операции ще станат по-твърди: кървавата война, водена от руската армия в Чечения от три години ще се засили, полицейските акции ще се умножат, ще продължат произволните задържания на чеченски младежи и руските войници ще продължат да умират, без да могат да прекършат съпротивата на бунтовниците.

Лагерът на чеченските сепаратисти от своя страна също ще укрепне, дори ще се радикализира поради желанието за отмъщение.

"Няма да се спрем пред нищо и никой. Ще загина тук, но ние сме многобройни," каза една от жените в бойната група, завзела московския Театрален център, в интервю за телевизия НТВ. Интервюто бе дадено през последните дни и излъчено в събота.

"Командирите, които станат мъченици, ще бъдат заместени от други и борбата ще продължи, предупреди Мовсар Бараев, лидерът на похитителите, убит от руските спецчасти вчера. Неговият чичо, жестокият полеви командир Арби Бараев, бе убит миналата година при операция по прочистване, извършена от руските войски.

Малко по малко войната и нейните ужаси подтикват към екстремизъм все повече младежи и жени в Чечения. Цялото чеченско население прояви разбиране към бойците-похитители, чието единствено искане бе мирът и изтеглянето на руските части.

"Това не са терористи. Моля Господа тяхната мисия да е успешна и Русия най-после да разбере, че войната не може да реши чеченския проблем," каза Тойта Елмурзаева, жителка на чеченската столица Грозни, която от месеци живее в бежански лагер в Ингушетия.

Тези три дни на мъчителна тревога в крайна сметка ще бъдат от полза на привържениците на войната, както в Русия, така и в Чечения.

Всичко това се случи именно защото започна да се очертава напредък в намирането на политически изход, подчерта Андрей Пионтковски, експерт от Центъра за стратегически изследвания.

От 16-и век историята на чеченския народ се гради на съпротивата срещу колонизацията на руската империя, пробита през 19-и век от подвизите на имама Шамил срещу армията на Екатерина Втора.

Исканията на терористите отговаряха на интересите на Русия. Рано или късно ще трябва да си тръгнем от Чечения. Това обаче няма да стане до 5-10 години, смята Павел Фелгенхауер, независим военен експерт.

Войната при все това показа своите ограничения и рискува да тласне чеченците към най-лошите крайности.

Според Фелгенхауер все по-вероятно става чеченците да пренесат войната на вражеска територия - възможност, против която се изказа неотдавна сепаратисткият президент Аслан Масхадов.

Те повече няма да взимат заложници, но ще взривяват важни сгради, които са зле охранявани, предупреди Фелгенхауер и добави: "Опасявам се, че това няма да е последният терористичен акт в Москва."