Чехия, Унгария и Полша – 10 години в НАТО

Чехия, Унгария и Полша отбелязват 10-ата годишнина от присъединяването си към НАТО, предаде Асошиейтед прес в четвъртък. През 1999 г. те станаха първите бивши социалистически страни от Източна Европа, които бяха приети в алианса.

Полският президент Лех Качински определи влизането на страната му в алианса на 12 март 1999 г. като втория пробив след 1989 г., когато падна комунистическият режим. Членството в НАТО ни предостави несравнимо по-високо равнище на сигурност от преди, увери той.

В реч пред чужди посланици във Варшава, която произнесе по случай годишнината, полският президент повтори позицията си, че Украйна и Грузия трябва да бъдат приети в алианса. "Влизането на двете бивши съветски републики в НАТО ще предостави гаранции не само за тяхната сигурност, но и за защита на интересите на ЕС и на цялата евроатлантическа общност", каза Качински.

Чешкият президент Вацлав Клаус заяви, че неговите сънародници могат да си почиват по-спокойно, като знаят, че НАТО ги поддържа като функционален и ефективен отбранителен съюз.

Мнозина чехи и поляци смятат алианса за най-добрата защита срещу евентуална агресия от Русия, посочва Асошиейтед прес. Според публикувано днес проучване на общественото мнение в Чехия 65 на сто от гражданите са доволни от членството в НАТО - най-високият процент от 1999 г.

Генералният секретар на алианса Яп де Хоп Схефер, който бе в Унгария по повод годишнината, заяви, че разширяването на организацията остава на дневен ред. "Разширяването на НАТО остава една от главните стратегии за консолидиране на Европа", подчерта той.

Схефер посочи редица предизвикателства, които стоят пред алианса: Афганистан, киберпрестъпността, енергийната сигурност, пиратството и отношенията с Русия. "Необходимо е да дефинираме по-добре ролята на НАТО при посрещането на тези предизвикателства", отбеляза той.

Според него смяната на властта в Съединените щати и решението на Франция да се върне във военната структура на алианса предоставят "идеалния момент за започване на работа по нова стратегическа концепция на НАТО за всеобхватен подход към заплахите за сигурността в наше време".

Пет години след като прие Чехия, Унгария и Полша, алиансът предприе още по-амбициозно разширяване. Негови членове през 2004 г. станаха още седем бивши социалистически източноевропейски държави - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения.

НАТО планира да приеме Албания и Хърватия на предстоящата на 3 и 4 април среща на върха, на която ще бъде чествана 60-ата годишнина от нейното основаване. С Албания и  Хървания страните в Северноатлантическия съюз ще станат 28.