Черноморското крайбрежие като временна собственост на народните представители

Крайбрежната ивица в момента е в ръцете на народните представители. Те обсъждат проектозакона за устройство на българското черноморско крайбрежие. Остават часове до изтичането на срока за внасяне на промени между първо и второ четене. Най-вероятно те ще връчат собствеността в ръцете на изпълнителната власт.

Според мотивите, този проектозакон бил необходим, защото бил “еманация на специалното отношение на българската държава”, която пък “произтичала”от:

а ) “отношението на развитите държави и международните институции към проблемите на крайбрежните зони” и

б ) “от действителното състояние на нашето крайбрежие”.

Вносител на закона е Министерският съвет. Очевидно някой, избивайки комплекс на непълноценност, се е упражнявал с опиянение от собствената си философска недообразованост, за да формулира мотивите по този начин.

Я, колко сме международни!

По-нататък по повод “а” се привеждат нищо не означаващи в контекста на обсъждането на проектозакона факти, че:

·         В света “в над 75 от общо 175 крайбрежни държави” имало такива закони;

·         Е налице “Европейска харта за крайбрежията”, приета от Европейския парламент преди 25 години,

·         България е страна по Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване и Конвенцията Конвенция по морско право по морско право,

·         Има документ на ООН – Дневен ред 21, където става дума за т.нар. устойчиво развитие.

От това, че са налице тези конвенции и законодателни традиции, не следва, че трябва да има някакъв закон в която и да е страна. Задълженията по двете конвенции се спазват тъй или иначе, защото тяхната материя не зависи от това как централните власти управляват плажната ивица в България. Естествено от тези обстоятелства не следва и нито един елемент от съдържанието на закона. По-точно от тях не “произтича” необходимостта крайбрежието да се зонира, да се управляват концесиите и зоните от централната власт и в частност от министъра на регионалното развитие. А точно тези задължения са описани в закона.

Какво било състоянието?

Ако някой случайно си мисли, че “действителното състояние” на крайбрежието е анализирано в мотивите, че са направени дори и груби пресмятания на възможните ефекти от приемането на проектозакона и че описано кой има полза от неговите разпоредби, кой няма ползи и кой плаща сметката по изпълнението на правата и задълженията, описани в проекта, той или тя са в дълбоко заблуждение.

По повод “б” „аргументите” са още по-неясни. В мотивите се посочва,че:

1.      “българското Черноморско крайбрежие днес е аналогично на положението на европейските страни от преди 25 години”,

2.      Има “екологични конфликти и е нарушена природната среда”,

3.      “част от крайбрежието е свръхурбанизирано”

4.      Има “незаконно са застроени и продължават опитите да се застрояват защитени територии, дюни и морски плажове”,

5.      “не са регламентирани всички територии, изискващи специална защита”,

6.      “голяма част от най-качествените рекреационни ресурси са усвоени безконтролно и са застрашени от деградация”,

7.      “повечето от населените места по крайбрежието нямат пречиствателни съоръжения за отпадните си води”, и че

8.      “поради финансови затруднения не се реализират в достатъчна степен мероприятия за укрепване на брега”.

В допълнение има и позоваване на чл. 20 от конституцията. Според неговата в крайна сметка безсмислена разпоредба, “държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика.”

Но няма споменаване на чл. 18, където са формулирани изключителните права върху крайбрежната ивица.

От горните “аргументи” първият не казва нищо. А всички останали са предмет на друга уредба и на други политики.

Къде всъщност са проблемите на проектозакона?

Ако приведените по-горе констатации от 1 до 8 са верни, а те най-вероятно са – особено по отношение на някои курорти и смятани са красиви места, то причините за това са следните:

Първо, чл. 18 от конституцията създаде централизация, която доказа, че със средствата на централната власт не може да се вземат разумни решения по повод концесиите на крайбрежната ивица, независимо как се определя тя.

Второ, поради централизацията местните власти и кметовете, от една страна не придобиха власт да управляват застрояването и инфраструктурата, от друга – не можеха да получат средства да правят това и нямаха правата да решават по целесъобразност, позовавайки се на местно законодателство и въжделения, закрепени в местни устройствени планове, но, от трета страна – получиха оправдание за бездействие и обслужване на временни интереси.

Трето, всички констатации описват всъщност последици от действията на първо място на централните власти, но проектозаконът не децентрализира и позволява по адекватен начин частното и местното участие в управлението на крайбрежната ивица като ресурс.

Четвърто, проектозаконът откровено защитава интересите на онези, които са вече строили по крайбрежието до момента на неговото приемане и влизане в сила. Такива оценки се чуха и от опозицията. Очевидно става дума за компании и предприемачи, които са близки или се сближават с управляващата коалиция. Ние писахме за това още когато се появи първата инициатива за законова уредба на тези отношения още през 2004 г. Нито една от тогавашните, а и от по-сетнешните ни препоръки не бе взета под внимание. Тези препоръки и днес се свеждат до:

·         Децентрализация,

·         Делегиране на правото на ползване крайбрежната ивица на общините по крайбрежието, включително на правото на концесиониране,

·         Регулиране на ползването чрез инструментите на чл. 17 от конституцията (защита на частната собственост), на фиска, закона за устройство на територията, закона за опазването на околната среда и чрез устройствени планове, които са надлежно приети и обсъдени със собствениците на земи и местната публика,

·         Надзор и гарантиране на правата на достъп до крайбрежието.

Пето, защитата на споменатият по-горе интерес се вижда от съдържанието на §5, ал. от преходните и заключителните разпоредби на проектозакона. Но алинея 2 на същата разпоредба изисква премахване на незаконно застроеното. Почти без съмнение надзорът по изпълнението ще се стовари върху общинските власти и местните представители на централните власти ( включително областните управители ). Това ще създаде допълнителни ( не само екологични ) конфликти на местно равнище и ще отвори възможности за корупция и на местно, и на централно равнище.

Шесто, поради горното, заявените в закона права за достъп до крайбрежието, няма да бъдат осъществени, а онези, които вече нещо са построили ще бъдат донякъде защитени от новонавлизащи предприемачи, които искат да инвестират в по-добри продукти. В крайна сметка ще пострада рационалното и по-доходоносното при други равни условия използване на ресурса черноморско крайбрежие, който по презумция би трябвало да бъде защитен от проектозакона.

Институт за пазарна икономика