Четири страни искат специално отношение към разходите за отбрана при дълговите правила на ЕС

Гърция, Румъния, Полша и Литва призовават Европейската комисия да прояви специално отношение към разходите за отбрана при преразглеждането на дълговите правила на ЕС с цел да се помогне на държавите да се справят с инвестициите в отбранителната сфера, необходими след нападението на Русия срещу Украйна, предаде Ройтерс. Това се посочва в съвместно изявление, до който агенцията е получила достъп.

Министрите на финансите на ЕС ще започнат утре, 10 септември, дискусии по въпроса как да променят фискалните правила на ЕС, за да ги адаптират към реалността след пандемията от Ковид-19, характеризираща се с големи държавни дългове и значителни инвестиции, необходими за борба с климатичните промени.

В документ, подготвен за срещата, четирите страни заявяват, че европейските правила, предназначени първоначално да ограничават тегленето на заеми от правителствата, за да се защити стойността на еврото, трябва и да помагат да се отговори на рисковете за суверенитета и териториалната цялост на ЕС.

"Грижата за общото благо (. . .) изисква незабавна промяна в отношението към разходите за отбрана на отделните страни членки", пишат четирите държави.

Германия се противопоставя на предоставянето на специално отношение на отделни сектори при бюджетните правила, но Еврокомисията показва известно разбиране за подобен подход, отбелязва информационната агенция.

"Крайно време е да включим разходите за отбрана в тази картина", каза по-рано тази седмица еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон. При дискусиите за промените в дълговите правила на ЕС не бива да има табута, допълни той.

От създаването на еврозоната европейските страни са натрупали дефицит от 1,3 трилиона евро при разходите за отбрана спрямо заложената цел за дял от 2 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на тези разходи според правилата на НАТО, посочи Бретон, завоалирано споменавайки по този начин Германия, която не покрива изцяло изискванията на алианса.

Ако всяка страна изпълни целите си за инвестиции в отбрана, дълговите нива биха се повишили с поне десетина процентни пункта от БВП, допълни еврокомисарят.

В съвместното изявление Гърция, Румъния, Полша и Литва посочват, че в краткосрочен план при обмислянето на дисциплинарни мерки срещу страни, чийто дефицит превишава позволените от европейските правила 3 процента от БВП, Комисията трябва да вземе предвид като смекчаващ фактор разходите за отбрана на съответната страна.

В по-дългосрочен план ЕС би трябвало да разработи "дългова отстъпка" като предоставената през 2011 г. за въвеждане на пенсионни реформи, се подчертава в документа.

Подобна "отстъпка" позволява на правителствата да се отклонят от задълженията си за свиване на дълга, ако провеждана структурна реформа увеличава държавните разходи за момента, но се очаква да спести средства и да подобри обществените финанси на по-късен етап.