ЧЕЗ, "Инерком" и инвестиционната сигурност

Освен многото политически въпроси, ситуацията около сделката за продажбата на активите на ЧЕЗ в България на "Инерком" се вмества много сериозно в по-общата тема за инвестиционната сигурност в страната - при това не само за енергийния сектор. Опасността реномето на държавата пред инвеститорите да бъде поставено под въпрос изглежда реална – особено по отношение на стратегическите инвеститори, някои от които вече си тръгнаха от България.  Така от една страна България разполага както със съвременно законодателство, свързано с инвестициите, така и с атрактивно данъчно облагане, но от друга  страна именно стратегическите инвеститори си отиват.

Дискусията в парламента на първи март в рамките на съвместното заседание на парламентарни комисии и с участието на г-жа Гинка Върбакова само изостри усещането за съществуващото напрежение. На практика беше конкретно подчертано, че невнимателни стъпки от страна на политиците и на държавните институции могат да доведат до излишни усложнения във взаимоотношенията между България и всяка от страните по сделката, а сигурно и между България и Чехия. Тези усложнения могат да приемат конкретно юридическо измерение включително и чрез превръщането на България в ответник по арбитражни или съдебни дела, свързани с тази сделка.

Основания за това със сигурност могат да бъдат намерени както в националното и европейското законодателства, така и в международни договори, по които България е страна. В световен мащаб режимът за защита на инвестициите в енергетиката е не само подробно уреден, но и наличната практика е съществена. Освен всичко останало, в случая могат да бъдат лесно заявени и вече натрупани загуби, включително и от шума, която се вдигна. На фона на съществуващите към момента арбитражни дела от най-големите инвеститори в българската енергетика срещу държавата, още един процес няма да изглежда никак окуражаващо и атрактивно от гледна точка на други инвеститори..

Възможностите за съдебни или арбитражни спорове по конкретния повод обаче са само част от принципния въпрос за инвестиционното реноме на България. В медиите се появиха доста данни за различни намерения на политици, свързани с предложения за изменения на законодателството от по-същностен характер. В този контекст анонсираната идея за одържавяване на приватизирани преди почти 15 години активи е, меко казано, специфична и наистина трябва да бъде преценена много точно и като стъпки, и като ефект от евентуалната ѝ реализация. Същото важи и за огласената идея със закон с обратна сила да се въведат допълнителни условия за сделка, която вече е сключена, макар и да не е финализирана – става дума напр. за идеята да се измени Законът за енергетиката, така че Комисията за енергийно и водно регулиране да получи правото да одобри сделката.

Законът за нормативните актове по принцип предвижда като изключение възможност за даване на обратна сила на закон, но това да се прави за конкретна търговска сделка не изглежда никак добре. Нещо повече – на теория този подход утре може да бъде съотнесен и към други сектори. Заради това е много важно политиците да преценят достатъчно добре последствията от такива стъпки преди да ги предприемат.

Да не забравяме, че от България си тръгнаха Е.ОН, RWE, и други наистина стратегически инвеститори, към които сега се добавя и ЧЕЗ; да не забравяме и споменатите вече няколко арбитражни дела срещу страната по повод инвестиционния режим.

Същевременно България се опитва да привлече стратегически инвеститори например за проекти като АЕЦ "Белене“ или за развитие на планирания газов хъб и др.

Ето защо репутационният риск трябва да бъде сериозно анализиран както по повод сделката между ЧЕЗ и "Инерком", така и в по-цялостен контекст преди предприемането на стъпки в състояние на еуфория.

* Авторът е експерт по енергийна политика