Чрез закон държавата се намесва в Българската православна църква

Г-н Иванов, защо искате чл.11 от проектозакона за вероизповеданията да бъде редактиран?

Член 11 е възлов текст, който е предложен за второто четене от закона за вероизповеданията. Аз имам предложение по същество по този член.

Така композиран от комисията, член 11 е един конгломерат от две съвсем различни по същество предложения. В първата част се съдържат по-скоро декларативно изразени становища за Българската православна църква и за Източното православие. От тези декларации не следва нищо, което може да бъде съществено за правния мир. Но аз отчитам, че за да се изтъкне ролята на Източното православие и на Българската православна църква, която е правоприемник на Българската Екзархия, би могло да се запази тази първа част.

Срещу втората част от текста обаче имам съществени възражения и предлагам направо да отпадне. Причината - след като в чл.11, ал.2 е записано, че по принцип Българската православна църква е юридическо лице, като устройството и управлението ѝ се определят в нейния устав, считам за недопустимо в алинея 1 да се запише по какъв начин е устроено ръководството на църквата.

Това означава, че държавата постулира как трябва да бъдат устроени ръководните органи на Българската православна църква - нещо, което тя трябва да разпише в устава си, а не в закон. По същество това е намеса на държавата чрез закон в устройството на Българската православна църква . Има и втори момент - когато се говори, че Патриаршията "е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква", това също означава, че законът закрепостява завинаги това членство. А той е акт, който се решава от църквата.

Ще застане ли ОДС зад вашето предложение?

Смятам, че СДС би трябвало да застане зад моето предложение. Ние нямаме предвидено заседание на парламентарния съюз, което да разгледа нашата позиция както по чл.11, така и по параграф 2 и 3 от преходните и заключителни разпоредби на закона, където също има спорни въпроси. В събота в пленарна зала ще продължа да отстоявам моите виждания.

Всъщност СДС не защитава ли интересите на синода на Инокентий срещу патриарх Максим?

Не, категорично. Ако трябва да обясня в лично качество, се стремя законът за вероизповеданията да бъде закон, който от една страна да равнопостави вероизповеданията в България - защото в случая това не се реализира. И второ, да не бъде извадено никое вероизповедание от правоохранителните органи и съдебната система. Защото така, както е записано в проекта, за БПЦ съдебната система по същество не съществува, всички въпроси се решават вътре в БПЦ. Но това означава, че се нарушава чл.117 от Конституцията, който постановява, че съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

След като съдебната власт защитава правата на юридическите лица, а БПЦ е юридическо лице, нарушение на Конституцията е когато за това юридическо лице не е предвидено нито съдебна регистрация, нито решаване по някакъв повод на спорове чрез съдебната система.

Кое ви дава основание да твърдите това?

В параграф 2, ал.3 от преходните и заключителни разпоредби на проектозакона пише, че съдът вписва служебно на закрито заседание регистрираните вероизповедания, с изключение на вероизповеданието по чл. 11, който се отнася до БПЦ.

Моето предложение беше да се равнопоставят всички вероизповедания. След като в съда не са вписва вероизповедание, това означава, че не се вписват и ръководните органи, означава че в случай, че самозванци решат да се обявят за ръководство на БПЦ, съдът не може да се произнесе в полза на законно избраното ръководство или Синод на БПЦ. Защото съдебната система по никакъв начин не може да общува с БПЦ съгласно този член. Тя няма да разполага нито с регистрацията, нито с ръководните органи.

Това означава ли, че БПЦ също не може да прибегне за помощ до съда при спорове с други лица?

По принцип така излиза. Тя не може да прибегне до услугите на съда, защото съдът няма да разполага с документи, които да удостоверяват кои са ръководните лица на БПЦ, които да я представляват, когато тя влиза в определени взаимоотношения.

Проектозаконът постановява точно, че пред съда БПЦ не трябва да регистрира ръководните си органи и устава включително.

Освен това законът създава и друг проблем - вероизповеданията, които не искат да са юридически лица, стават нелегални, защото не могат, ако решат, да се заявят само пред Дирекцията по вероизповеданията, а не пред съда.

В чл.20 се разписани тези вероизповедания, които са със статут на юридически лица. Изисква се СГС да води за тях публичен регистър със съдебното решение за регистрация. Моето предложение беше освен тях, да има възможност за съществуването и на вероизповеданията без статут на юридически лица, защото това не би трябвало да бъде юридическа норма. Те трябва да заявят съществуването си в дирекция "Вероизповедание". Там да се води регистър за тези вероизповедания, като там да се съдържат единствено другите три данни - наименованието и седалището, органите за управление и представителство и имената на лицата, представляващи религиозната институцията, за да бъдат те част от обществения живот на страната, най-общо казано.

Това беше отхвърлено. Аз действително изпитвам притеснение, че така заложената ограничителна норма влиза в противоречие с Европейската конвенция за правата на човека. Нещо повече, когато в предишното 38 НС имаше проекти за закона за вероизповеданията - които не бяха гледани в пленарна зала, но за тях беше поискано становището от експерти на Съвета на Европа, трима независими експерти дадоха становище, в което основното, което поискаха, е законът да не допусне държавата да се намеси във вероизповеданието под формата на задължително изискване за регистрация на вероизповеданията. Това означава, че държавата слага своя норма върху вероизповеданията.

Искам да предупредя, че съществуването на нерегистрирани вероизповедания не означава безконтролно навлизане на секти. Защото в съзнанието на хората, нерегистрираното вероизповедание се свързва със секти, на които не е разрешено да изпълняват своята дейност. Не, аз говоря за вероизповедание за католически, протестантски ...

Но те също не стават част от правния мир и също не могат да прибягват до съда?

Да, така е.

Не се ли помага на БПЦ, като се регистрира "ex lege" - по закон и така ѝ се спестява съдебната регистрация пред държавата?

Това няма да помогне, а ще създаде проблеми в дългосрочна перспектива. Защото авторите на закона са изхождали основно от моментното състояние в църквата, а законът трябва да бъде една широка юридическа рамка за десетилетия наред.

Вероятно ще бъдат оспорени някои текстове от този закон пред Конституционния съд, ако се приемат в този вид, в който бяха гласувани от комисията. Защото с отделянето на БПЦ се нарушава член 6 от Конституцията. Там е записано, че не се допускат никакви привилегии, основани на религия. Когато за БПЦ, която е юридическо лице, няма да има необходимост от регистрация, тя ползва привилегия пред останалите вероизповедания.