Политическата нестабилност в България докара съдебната система в една от най-бедните и корумпирани страни от ЕС до точка на счупване. Едно от преките следствия от този разпад на държавността е превръщането на избираемите кадри в де факто пожизнени могули с оспорена легитимност.
През лятото на миналата година Съдът на ЕС отне правомощието на съдебния инспекторат – органът, който извършва дисциплинарните проверки на магистратите – да извършва основната си дейност.
Няколко месеца преди това парламентът вече беше отнел правото на Висшия съдебен съвет да избира хора за трите най-важни позиции – председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор.
Съдът на ЕС обяви, че принципът на независимост на съдиите не допуска членовете на орган на съдебната система, избрани от парламента, да продължат да упражняват функциите си след края на законния мандат.
В този случай всички членове на съдебния инспекторат се избират от парламента. А те не просто са прекрачили законния си мандат, но буквално карат трети мандат без прекъсване.
Решението на Съда на ЕС е взето конкретно за съдебния инспекторат, но то поставя принципно същите въпроси към най-важния административен орган на съдебната система – Висшия съдебен съвет.
През август м.г. Върховният касационен съд обяви, че главният прокурор Борислав Сарафов заема незаконно този пост. Въпреки това Сарафов остана на позицията, създавайки конституционна криза с непризнаване на решенията на върховния съд. По-късно долустоящите съдилища също започнаха да не приемат актовете му за легитимни.
Върховният административен съд също е с временен председател.
Счупването на системата се дължи на безпрецедентната ситуация, при която политическата власт отказва да изпълни закона и да назначи нови хора в ръководството на съдебната власт.
Картбланшът, който политиците получиха от Конституционния съд да създадат "пожизнени" кадровици в българската съдебна система, бе другото необходимо условие за перфектна буря в българското правосъдие.
Сега президентът Румен Радев влиза в партийната политика със заявката да се бори с "олигархията", но всички запознати са наясно, че тази борба започва от Висшия съдебен съвет.
Събирането на мнозинство от 160 депутати в парламента означава смяна на ВСС и избор на нов главен прокурор. И това в крайна сметка изглежда като най-важната задача за бъдещото политическо мнозинство.
Ако това не се случи, сегашните съдебни могули ще продължат да стоят на своите позиции, ограничавани само от физиологичното си състояние, а беззаконието ще продължи да се разпростира.
Накрая излъганите български избиратели може да започнат да се оглеждат към далеч по-радикални опции за управлението на страната.
Точката на пречупване
"Точката на счупване беше достигната преди доста време. Имаме Инспекторат към Висшия съдебен съвет, който вече кара трети мандат, без да е избиран за това. Висшият съдебен съвет кара втори мандат. Качественият скок обаче идва с отказа на Борислав Сарафов и Прокурорската колегия на ВСС да изпълнят закона, който бе приет точно преди една година с пределно ясна цел да бъде ограничен мандатът точно на Борислав Сарафов като главен прокурор", коментира правозащитникът Михаил Екимджиев пред Mediapool.
До 2019 година властите в София се опитваха да поддържат някаква фасада, докато Европейската комисия поддържаше извънредния мониторинг върху правосъдието и борбата с корупцията в страната.
Въпреки пълната липса на положителни резултати, както и проявите на агресивно беззаконие от прокуратурата и комисията за конфискация, Брюксел реши да спре специалното наблюдение върху България.
"Състоянието на Висшия съдебен съвет и инспектората към него са следствие от кризата на политическата система, защото те са като скачени съдове и взаимно се инфектират. Това е заложено в конституционния модел на съдебната власт. Липсата на легитимност на административните органи на съдебната власт е следствие не само от изтеклите мандати, но най-вече от начина, по който тези органи се конструират и избират", казва съдия Калин Калпакчиев, бивш председател на реформаторския Съюз на съдиите в България и бивш член на ВСС.
Новият общ европейски мониторинг за върховенство на правото изглежда ялов и маркира много малка част от тежките проблеми на българското правосъдие. Той е доказано неефективен предвид рязкото влошаване на ситуацията в България.
Още по темата
За капак през 2025 година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие политическо решение да спре и своя мониторинг върху България. Към този момент ръководните органи в българската съдебна система вече бяха изпаднали в състояние на нелегитимност.
Липсата на политическа воля
Причината за разпада на съдебната система се дължи най-вече на отказа на ГЕРБ, както и лично на Бойко Борисов, да търси консенсусно решение за избора на членове на ВСС.
Това доведе до ситуацията, преминала отвъд границата на всякаква търпимост. Членовете на съдебния инспекторат, които правят проверките в цялата магистратура, са избрани през далечната 2016 година с мандат от 4 години. Сега те се намират в средата на своя трети мандат, без да са избирани за втори. Те получават огромни заплати, но реално нямат право да вършат работа след решението на Съда на ЕС.
Мандатът на членовете на Висшия съдебен съвет изтече през март 2022 година. Скоро те ще навлязат в своя трети мандат, без да са избирани за втори. Те получават заплати над 20 000 лева, но също не могат да изпълняват основни задължения, тласкайки съдебната система към все по-дълбока криза.
Още по темата
Смяната на тези хора изисква конституционно мнозинство от 160 гласа, което бе въведено преди десетилетие, за да провокира управляващите да търсят консенсус. Борисов имаше няколко възможности да потърси консенсус и да го намери, но вместо това избра да работи с Делян Пеевски, комуто тази ситуация изглежда твърде удобна.
Прекият резултат от това е настоящият разпад.
Изборът бе в ръцете на Борисов
Бойко Борисов и неговата партия на няколко пъти отхвърляха възможностите за избор на законни съдебни кадровици. През март 2024 година т.нар. "сглобка" имаше над 160 гласа в парламента, но се разпадна, защото ГЕРБ отказа да подпише споразумението за реформи на ПП-ДБ.
Борисов отказа да го подпише, защото документът предвиждаше реформа на ВСС и регулаторите, като изричната уговорка бе да не се допуска прекомерното влияние на Пеевски. ГЕРБ показа, че провеждането на реформа е толкова лоша сделка за Борисов, че той жертва крехката политическа стабилност и Мария Габриел, която не стана премиер.
Близо година по-късно ГЕРБ отказа да подпише предложения от ПП-ДБ "санитарен кордон около Пеевски", който можеше да доведе до мнозинство за избор на законен Висш съдебен съвет. Без Пеевски дори и в сегашния парламент можеха да се намерят над 160 гласа, макар и с компромиси, за подмяна на членовете на ВСС.
Още по темата
Борисов предпочете да остане с Пеевски и статуквото в системата бе запазено, като вече и главният прокурор изпадна в нелегалност.
Грешката на Конституционния съд
През 2022 година в ръцете на Конституционния съд бе решаването на въпроса дали да разтури седянката в съдебната власт или да я запази.
Конституционните съдии трябваше да решат критично важния казус с изтеклия (още към онзи момент) преди 2 години и половина мандат на съдебния инспекторат. Решаването на този въпрос нямаше много общо с правото, а бе въпрос на светоусещане.
КС реши казуса така, че за тези ръководни позиции в съдебната система мандатът може да бъде ограничен единствено от биологични съображения, но не и от закона.
Още по темата
Конституционните съдии постановиха, че до избора на нови членове на инспектората правомощията се изпълняват от тези с изтекъл мандат. Неограничено във времето.
Ако решението бе в обратен смисъл – незабавно прекратяване на мандата – това щеше да тласне парламента към търсене на консенсус за избор на нови хора.
Решението за инспектората бе приложено по аналогия към Висшия съдебен съвет, което оформи и настоящата криза.
Примерно, ако нямаше ВСС и политиците не бяха избрали нов, сега щяхме да сме в четвъртата пълна година, откакто съдии, прокурори и следователи нямаше да са получавали заплати.
КС обаче избра да играе друга игра. Много по-удобна за Борисов и най-вече за Пеевски. Така съдебните кадровици започнаха да приличат все повече на пожизнени могули, а главният прокурор се оказа в нелегалност.

Политическата нестабилност в България докара съдебната система в една от най-бедните и корумпирани страни от ЕС до точка на счупване. Едно от преките следствия от този разпад на държавността е превръщането на избираемите кадри в де факто пожизнени могули с оспорена легитимност. През лятото на миналата година Съдът на ЕС отне правомощието на съдебния инспекторат - органът, който извършва дисциплинарните проверки на магистратите - да извършва основната си дейност. Няколко месеца преди това парламентът вече беше отнел правото на Висшия съдебен съвет да избира хора за трите най-важни позиции – председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.