Да съчетаеш кариерата и майчинството: Мисията (не)възможна

В Европа има безкрайно много формални предпоставки за осигуряване на равенство между половете, включително и по отношение на заплащането.

Европейската конвенция за правата на човека забранява дискриминацията, включително по пол. Хартата на основните права на Европейския съюз прокламира, че "равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението". Специална конвенция на Международната организация на труда закрепя "принципа за равенство на възнаграждението между мъжката и женската работна ръка за равен труд."

България е обвързана от тези актове. В допълнение нашата конституция също гарантира равенството между мъжете и жените, като в чл. 6 посочва, че всички граждани са равни по права. Това разбиране заляга и в редица български закони – Кодекса на труда, Закона за защита от дискриминация и др.

Въпреки това изобилие от международни и европейски юридически актове, през 2023 г. България беше последна в целия ЕС в категория доходи на жените според индекса за равенството на половете на EIGE. Ножицата при възнагражденията на мъжете и жените в страната остава средно 18% в полза на силния пол. Най-съществена е пропастта в заплащането във финансовия сектор, здравеопазването, ИКТ сектора, преработващата промишленост и в сферата на културата, спорта и развлеченията. В тези области заплащането на жените е с над 30% по-ниско от това на мъжете.

Защо правните повели и действителността се разминават? 

Проблемът не е единствено в това, че даден работодател може да си позволява да плаща по-малко на жена, отколкото на мъж за една и съща длъжност. По-мащабната вредна тенденция е свързана с това какъв вид труд има фактическа възможност да полага една жена.

Кариерното развитие на жените често се развива по-бавно поради това, че те и до момента са тези, които се ангажират повече с грижи за свои близки (както малки деца, така и възрастни родители) и в различни домашни задължения. Това затруднява достъпа им до образование и до пазара на труда. По-специално, отглеждането на деца е идентифицирано като основна причина за забавянето на пълноценната трудова реализация на жените.

Вторият много сериозен проблем, пред който се изправят жените, са съществуващите полови стереотипи, съгласно които те са по-неподходящи в сравнение с мъжете за определени длъжности. Те са основна причина за световната тенденция мъжете да бъдат предпочитани за ръководни длъжности.

Този тренд намира своите измерения и у нас. Според огласени проучване на Националния статистически институт през 2021 г. мъжете заемат 63.5% от ръководните длъжности на високо и средно управленско ниво, а жените – 36.5%. На този фон един от секторите, в които неравенството в заплащането между двата пола е драстично (около 30%) – финансовият, сякаш успява да постигне баланс на възможностите за развитие на двата пола.

Доказателство за това е фактът, че у нас две от четирите най-големи банки (ОББ, ДСК, Уникредит Булбанк и Пощенска банка) се оглавяват от жени.

"Директорстването" мъжко занимание ли е?

Експерти посочват като една от причините за по-ниските възнаграждения на жените определени полови стереотипи. Сред тях е и този, че дамите не са подходящи за ръководни длъжности, които са по-добре платени.

"Традиционно" колкото повече един сектор се смята за "мъжки", толкова по-добре платен е той (с много малки изключения). И колкото повече се расте в йерархията, толкова по-голяма става разликата в заплащането между двата пола, тъй като отново "традиционното" схващане е, че директорстването е мъжко занимание.

В България разликата в заплащането между половете е близо до средната за Европа от 13%, като на управленско ниво наистина стига до 30% заради всички натрупани проблеми – дълги отсъствия на жените (заради полагане на неплатен труд в семейството и/или насилие), ниски заплати, подценяване и неизрастване в кариерата.

Все още у нас работодателите се изкушават да питат жените при интервю за работа дали скоро ще забременяват (което е полова дискриминация). На дамите все още се гледа като на "работници", които често ще отсъстват, на "твърде емоционални", за да са шефове и т. н. Всичко това са изключително обидни и остарели схващания и, слава Богу, поне частният сектор е тръгнал да се бори с тях и да утъпка пътя на жените, които обикновено трябва да полагат поне два пъти повече усилия от мъжете, за да израстнат в своите кариери, смята Надежда Дерменджиева, директор на Българския фонд за жените (БФЖ).

Сред представителите на частния сектор, които полагат усилия за гарантиране на равенството между половете, е Пощенска банка. За тази ѝ ангажираност през 2023 г. Министерството на труда и социалната политика ѝ връчва Отличителния знак за значими постижения в сферата на равнопоставеността на жените и мъжете. Тя е и единствената банка, получила отличието за миналата година. Според Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на банката, компаниите, които инвестират в изграждането на култура на многообразието, демонстрират много по-добри резултати, имат отличителен стил на управление и успешно интегрират иновативни решения, които ги превръщат в лидери на пазара. Самата тя вярва, че за реализацията на един човек решаващи са неговите амбиции, интелект и гъвкавост, а не неговият пол.

"Схващането, че мъжете са по-подходящи за ръководни позиции, е архаичен стереотип, който няма място в нашето общество. Вярвам, че жените имаме редица качества като изпълнителност, отдаденост, креативност, с които сме по-целеустремени в професионалните си роли и успяваме да съвместим постоянно увеличаващите ни се задължения. Нашите способности се простират далеч отвъд всеки стереотип и е време обществото да признае и напълно да приеме приноса и потенциала на всички хора, независимо от пола. Знам, че това е процес и ние всички имаме своята роля в него", смята Петя Димитрова.

И двете приветстват решението на Европейския съюз за въвеждане на квоти за равенство между половете, с което се гарантира, че до средата на 2026 г. жените ще заемат поне 40% от местата в управителните съвети без изпълнителни функции или 33% от всички директорски длъжности като стъпка напред в посока постигане на равнопоставеност на половете повече на практика, отколкото на думи.

Децата и кариерата

Дългото майчинство често забавя кариерното развитие на жените и намалява доходите им. Според Надежда Дерменджиева за двете години отпуск по майчинство жените почти изцяло отпадат от пазара на труда, деквалифицират се, а понастоящем малко работодатели имат програми за връщане след майчинство – т.нар. onboarding, гъвкаво работно време и т.н. Поради тези причини би могло да се заключи, че нерядко жените са принудени да избират между отглеждането на дете и пълноценната си професионална реализация, но разбира се, това не е единственият възможен сценарий.

"Лично аз никога не съм противопоставяла майчинството и кариерата, тъй като за мен това са две различни роли, благодарение на които жената се реализира пълноценно. Разбира се, да бъдеш едновременно добър родител и професионалист е предизвикателство, но вярвам, че е въпрос на дисциплина, мъдрост и емоционална зрялост да съчетаеш тези отговорности и задължения. В двата случая, когато се завръщах от кратко майчинство, успявах да вляза в работен ритъм много бързо. Имах щастието да получа пълна подкрепа както от семейството си, така и от екипа на банката", каза по този въпрос Петя Димитрова, която е майка на две деца.

Тя смята, че времето на майчинството може да се използва за надграждане на професионалните умения, например чрез онлайн обучения, които в последните години значително се развиха и се превърнаха в широко използван инструмент. И макар да признава, че период на адаптация има винаги, то според нея, ако във времето на отсъствие дамите са запазили стремежа и желанието си за работа, в комбинация с развити или новопридобити умения, то всяка от тях би се чувствала по-уверена при завръщането си.

"Бих насърчила всички жени, на които им предстои да се завърнат на работа след майчинство, да оценят този специален момент. Ние сме успешни точно защото умеем да вземем максималното от всяка наша роля. Както знаем, чисто исторически на жените се е налагало да бъдат изключително гъвкави, смели и решителни, и това днес ни помага да бъдем тези комплексни и многопластови личности, които заявяват себе си и отстояват мястото, което заслужават", каза Петя Димитрова.