Да си изкълчиш езика или ЕС - новата Вавилонска кула

Похвалната кампания на Кинък за лингвистична реформа
Вестник "Таймс", уводна статия
15 август 2001

Предимството на империите е, че всички хора биват насърчавани да говорят на един и същ език. Европейският съюз, напротив, е царството на полиглотите. С появата на всеки нов член набъбва броят на официалните езици, а с тях и броят на възможните преки и кръстосани преводи. Цяла армия от преводачи, готови да интерпретират специфичната "евротерминология" на гръцки, португалски, шведски или холандски, лагерува във всяка конферентна зала. Стъклените им кабинки са пълни с мъже и жени, които се напъват да намерят точното съответствие на финландски, да разтълкуват идиомите от английския крикет или да предугадят кой немски глагол ще се окаже накрая на безконечното изречение.

Тъй като ЕС стартира със само 6 членове и четири езика, създаде се прецедент всяка страна да работи със собствения си език. Всеки новоприет член идваше с езика си, само ирландците великодушно се съгласиха да не държат на употребата на келтския диалект. Вавилонската кула се градеше етаж по етаж. Сега тя се издига толкова нависоко, че вече има 11 официални езици, а 10 000 души са заети с преводи на цена близо 434 милиона годишно.

Когато се сбъдне планираното разширяване до 27 членове и 22 езика, задачата с кръстосаните преводи ще стане още по-смущаваща: от български на латвийски, от чешки на датски или от естонски на гръцки.

Доклад на ЕС неотдавна установи, че за всеки нов език съюзът ще има нужда от още по 40 симултанни преводачи освен сегашните им 530 колеги, благодарение на които са възможни пресконференциите. Превеждането и отпечатването на 90 000 страници закони за новите кандидати ще отнеме 18 месеца.

Официално само три езика се използват за всекидневната администрация - английски, френски и немски. Всъщност, все повече и повече евробюрокрацията функционира единствено на английски. Това вбесява французите, които виждат как някогашната им лингвистична хегемония се руши с приемането на всяка нова северна или източноевропейска страна. Немскоговорящите, чийто брой нарасна с обединяването на Германия и приемането на Австрия, сега са най-многобройните и успешно наложиха по-широка употреба на немския. Но тази пирова победа само ускори промените, защото стана прекалено скъпо да се превежда на всички езици.

Разумните предложения на Нийл Кинък /заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за административната реформа/ за съкращаване на лингвистичните отпадъци, му навлече порой от упреци. Той иска да премахне сегашната практика всички юридически документи да се превеждат на всички официални езици и вместо това да се позволи предложените текстове да се изучават само на един език /или на английски, или на френски/ и да се превеждат чак когато бъдат приети.

При условие, че над един милион документи бяха възложени на преводачите на Еврокомисията миналата година, това би било голяма икономия. Но Франция се разгневи: предложението според нея ще наклони везните на сегашното равновесие между английски, френски и немски в полза на английския.

Юбер Ведрин и Йошка Фишер, министрите на външните работи на Франция и Германия, излязоха с официален протест срещу пълзящия "унилингвиализъм".

Английският вече служи като основен междинен език, посредством който могат да бъдат преведени два редки езика. Той е доминантният език на международните организации. В света няма друга толкова полиглотска организация като ЕС. НАТО използва два езика, Световната търговска организация /със 140 членове/ - само три, а Световната банка и ООН - шест. Свеждането на работните езици до един е неизгодно за онези, за които не е роден, но за сметка на това улеснява комуникацията, ограничава недоразуменията и спестява доста словесни излишъци. Г-н Кинък може да е досадно многословен на собствения си език, но плановете му за езикова реформа в ЕС са кратки, смислени и достойни за похвала.