Да възстановим доверието в Америка

Дали и как трябва да се търси отговорност от ръководството на нашата страна заради погрешното твърдение в навечерието на войната, че Ирак е притежавал оръжия за масово унищожение, в края на краищата е въпрос, който ще се обсъжда от политиците и ще се прецени от избирателите. Двата най-злокобни извода за националната ни сигурност обаче изискват по-спешни мерки: скандалът накърни доверието в САЩ по цял свят и извади на показ плачевното състояние на американското разузнаване.

Днес САЩ са доминиращата сила в света, но не са всемогъщи. Именно затова Вашингтон трябва да може, когато е необходимо, да мобилизира неподправената и искрена подкрепа на други държави, особено на най-близките си съюзници. Това е възможно само ако те ни имат доверие.

Несъмнено доверието в САЩ бе накърнено. Не е маловажен проблемът, че първата сила в света предприе война с аргумент, който се оказа фалшив. Многобройни проучвания на общественото мнение показват, че подкрепата за американската външна политика спада из целия свят. Наблюдава се подчертана ненавист към поведението на САЩ и всепроникващо недоверие към американските лидери, дори в държави от иракската коалиция. Доверието е съществен елемент на властта и загубата му дава пряко отражение върху дългосрочното състояние на националната сигурност.

Доминираща Америка, на която никой няма доверие, ще е слаба на международната сцена.

Първата линия на националната отбрана и отправна точка на ефективната глобална политика за сигурност е надеждното и убедително пред чуждите страни американско разузнаване. Тъжният факт е, че по иракския въпрос американското разузнаване не беше на тази висота. Провалът има много причини, но най-очебийната е липсата на ефективна мрежа от тайни агенти и прекомерното разчитане на чужди разузнавателни служби.

С течение на годините САЩ демонстрираха забележително новаторство в научнотехническото разузнаване, насочено към бившия Съветски съюз, чийто арсенал също зависеше в голяма степен от науката и технологията. Затова САЩ бяха добре информирани за мащабите, разположението и дори военните планове на най-вероятния си стратегически противник.

Що се отнася до Ирак, случаят е точно обратният. САЩ, както вече знаем, са били зле осведомени не само за равнището на иракските военни възможности, но и за иракското военно и политическо планиране. Това показва, че средствата, които ни позволиха да опишем с разумна точност съветския арсенал, не са помогнали в задачата да се разкрият сравнително изостаналите военни възможности на Саддам Хюсеин, нито да се проникне отвътре в примитивния му режим, макар че голяма част от иракския народ го мразеше.

Няма оправдание за некоректността на разузнаването, което осигурява опора за вземане на решения и за формулиране на американската политика. Макар и автокрация, Ирак беше много по-открита държава от тоталитарния Съветски съюз. Той със сигурност беше и много по-открит от днешна Северна Корея.

Грешните преценки и неточността на предоставената информация, основана (както вече знаем) предимно на екстраполации и хипотетични заключения, са неприемливи. Поемаме твърде много рискове, ако бездействаме пред очевидните недостатъци на американското разузнаване.

Днес, във все по-центробежния свят след края на студената война, достъпът до надеждно политическо разузнаване, основано на внедрени агенти при потенциалните врагове, е от важно значение за вземането на отговорни и убедителни в световен мащаб стратегически решения. Затова националните интереси изискват спешно да се предприемат няколко стъпки, които ще дадат на управляващите по-сигурна основа за формулиране на политиката и за събиране на международна подкрепа:

- Администрацията трябва откровено да признае, че САЩ са били грешно осведомени за състоянието и равнището на иракските въоръжения - факт, който вече стана явен за останалия свят.

По-нататъшното увъртане по въпроса не е от полза за Америка.

- Необходимо и съвсем оправдано е да се разклатят върховете

на разузнавателната общност и това трябва да стане възможно най-скоро. Възстановяването на доверието предполага да се потърси отговорност.

- Малобройна комисия от опитни специалисти, ползващи се и с доверието на правителството /с други думи не само от критици на управлението, както се намеква/, трябва да се заеме със задачата в най-кратък срок да представи на президента план за промяна в приоритетите и начина на действие на разузнавателните служби, като постави ударението върху развитието на ефективна тайна агентска мрежа.

Нашата национална сигурност е под прекалено голяма заплаха, за да оставим въпроса да се реши по обичайния начин. Досегашната практика да се разчита на цялостна проверка от мудни комисии от високопоставени лица вече не върши работа. Още по-зле би било да сметем проблема под килима. Ако ослепее, една световна свръхсила ще се хвърля в атака всеки път, когато подуши опасност. Водещата роля на САЩ в света изисква нещо по-добро.

Светът трябва отново да повярва, че Америка държи на думата си.

*По БТА

Споделяне
Още от Свят

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?