Дълговете за вода са скочили над три пъти

Повече от три пъти са се увеличили дълговете, които ВиК-дружествата имат да си прибират от консуматори, сочи статистиката на Министерството на регионалноторазвитие и благоустройството (МРРБ) за последните пет години. Тя бе оповестена в понеделник от Пламен Никифоров, директор на Дирекция “Водоснабдяване и канализация” във ведомството на бизнес среща между американски ибългарски партньори от ВиК-сектора.

Задълженията на потребителите на вода през 2004 г. са достигнали 73,171 млн. лв., докато през 1998 г. техният размер е бил 20,233 млн. лв. Коефициентът на събираемост на сметките към водните дружества е едва 0,83 на сто. За посочения период се забелязва ясно очертана тенденция за нарастване на вземанията  от 19,676 млн. лв. на 89,235 млн. лв.

Въпреки негативните данни, финансовото състояние на ВиК-ата е относително стабилно, като през миналата година загуба са отчели само 3 от петдесетте държавни, общински и смесени дружества, посочи Никифоров.

Той отново отбеляза, че за периода до 2015 г. за рехабилитация на водоснабдителните системи и за намаляване на загубите на вода са нужни 2,832 млрд. евро. За канализация, която е обхванала само 2,1 на сто от селата и 70 на сто от градовете у нас,  са необходими 2,034 млрд. евро  За завършване на започнатите във водния сектор обекти и за изграждане на нови ще трябват 1,137 млрд. евро, а за строеж на градски пречиствателни станции за отпадни води (ГПСОВ) – 929 млн. евро.

Според разчети на Министерството на околната среда и водите обаче нужните средства за ГПСОВ са над 2 млрд. евро, посочи Асен Личев, директор на Дирекция “Води”  в ековедомството.. Според изискванията на Европейския съюз до 2015 г. у нас трябва да са построени 450 съоръжения за механично и биологично пречистване на отпадните води. Почти невъзможно ще е България да успее да стори това, отбеляза Атанас Паскалев, председател на Българската асоциация за качеството на водите.

Най-голямата тежест за инвестициите във водния отрасъл се пада на общините. Капиталовата тежест може да се облекчи с публично-частни партньорства в сектора, като МРРБ работи по четири възможности за привличане на средства, отбеляза Никифоров. Това са сключване на договори за обслужване на дейностите, за управление, за концесиониране, както и създаването на смесени дружества.

Държавното парично участие се разглежда в два варианта. Минималният предвижда централната хазна да отдели 175 млн. евро, а максималният залага бюджетни средства в размер на 1,3 млрд. евро за ВиК-сектора.

Избраният вариант ще влияе пряко върху цените на водата през следващите десет години, обясни Никифоров, който подчерта, че те неминуемо ще се повишават. При малкото средства от бюджета за инвестиции във ВиК-сектора поскъпването ще е сравнително ниско в първите години на вложенията, но след третата година увеличението на тарифите става доста сериозно и с ежегоден ръст и надхвърляне на цената от 2,5 евро за кубически метър до 2014 г.

При ударното инвестиране, цената на питейната течност ще е около 2,3 евро след девет години, пак с първоначално задържане на ръста на цената и по-плавно поскъпване след това. Ако се избере социалният вариант, тогава ще се постигне най-равномерно повишаване на цените пак до 2,3 евро на кубик, но при първоначален двоен скок на тарифите, сочи анализът на МРРБ.

В крайна сметка обаче последната дума за цената на водата има Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която на основа на първоначални тригодишни бизнес планове на дружествата ще им определя тарифите според разходите. Това трябваше да стартира още тази есен, бе отложено за януари 2006 г. и всички индикации са, че този срок няма да бъде спазен отново, тъй като наредбите за ценообразуването и за качеството на водата не са готови, както и не е приета методиката за определяне загубите на водопреносната мрежа. Последната е изключително важна за начисляването на процента течове и кражби по системата в тарифите за потребителите.

Прави се всичко възможно от догодина да започне регулацията на ВиК-сектора и определяне на разходоориентирани цени, отбеляза  Никифоров.

На форума обаче бе изказано становище за необходимостта от разделянето на регулацията във водния сектор от тази в енергетиката. Отново се повдигна въпросът с неуредената собственост в дружествата, която би трябвало да се регламентира със Закона за водоснабдяването и канализацията, чийто проект досега търпя няколко редакции и в парламента членовете на комисията по околна среда все не можеха да се разберат по конкретните му текстове. Според Никифоров този проблем също трябва да се уреди в рамките на следващата година. Докато това не стане обаче няма как да се задейства нито един от четирите варианта на привличане на частни партньори, тъй като неуредената собственост спъва както договорите за управление, концесия или обслужване, така и смесените дружества.