Дали Америка не прекалява със словоизлиянията си за Кремъл?

Специалисти в областта на американско-руските отношения започват да си задават въпроса дали Америка не рискува да прекали със словоизлиянията си за Кремъл.

След 11 септември Съединените щати започнаха да се гордеят толкова много с процъфтяващото си приятелство с Русия, та дори президентът Джордж Буш заяви неотдавна, че ядрените оръжия на Москва не трябва да го тревожат повече от тези на Великобритания.

"Интересува ли ме колко ядрени оръжия има (премиерът на Великобритания) Тони Блеър? Не. А защо да ме интересува какво руснаците смятат, че им е нужно за тяхната сигурност?" заявил Буш пред посетител в Овалния кабинет, по думите на държавния секретар Колин Пауъл.

Излиянията на Буш, предадени от Пауъл при промоцията на книга на 3 май за руския външен министър Игор Иванов, са словесен букет преди насрочената за края на месеца среща в Русия. На нея се очаква Буш и Путин да подпишат споразумение за съкращаване на ядрените си арсеналите си за период от 10 години с близо една трета от сегашния им размер.

Но историята показва, че да се подценява една руска заплаха е опасно.

През 1948 г. президентът Хари Труман умишлено подцени ролята на съветския диктатор Йосиф Сталин, като каза: "Запознах се много добре с Джо Сталин. Харесвам стария Джо. Той е добър човек, но е пленник на Политбюро."

Никой не сравнява президента Владимир Путин със Сталин, въпреки че миналото му като шпионин от КГБ първоначално притесни Америка и будната общественост все още поставя под въпрос демократичните му разбирания.

Въпреки това специалистите се опасяват, че прогресът може да притъпи бдителността на САЩ слепи за заплахата от уклон към автокрация в Русия, както и за попадането на руските ядрени оръжия в неподходящи ръце.

Майкъл МакФоул, дългогодишен анализатор на Русия и професор в университета в Стандфорд, каза, че винаги съществува риск американските лидери да възприемат Русия от гледната точка на хората, с които се срещат там, и той е разбираем.

Но МакФоул се отнесе с насмешка към идеята, че ядрените оръжия на Русия са толкова безобидни за САЩ, колкото са британските.

"Израснал съм в Монтана, близо до границата с Канада, и нямам никаква представа дали там има канадски войски, а и не ме интересува," заявява МакФоул. "Що се отнася до Русия, огромната разлика се състои в това, че тя не е консолидирана демокрация, не е напълно интегрирана членка на общността от демократични държави и да мислим,че този процес е приключил, е колкото наивно, толкова и подвеждащо за руснаците."

Според МакФоул има остатъчен риск Русия да премине от това, което той нарича полудемокрация, към автокрация през следващото десетилетие: "Рискът не е 50 процента, но не е и нулев."

ПИЛЕШКО МЕСО И УСПЕХИ

Пауъл обича да се шегува за това, как той и Игор Иванов са разговаряли толкова дълго за пилешкото месо - намек за търговския спор, който се смята, че засяга безопасността на американския износ на пилешко месо - колкото и по всеки друг въпрос.

Но пилешката война не е за подценяване: два от най-големите американски производители на свинско месо заявиха на 10 май, че доставките на месо за Русия все още не са се нормализирали близо месец, след като Москва отмени забраната за вноса на пилета и пуйки. Забраната имаше страничен ефект върху вноса на други видове месо от САЩ.

САЩ продължават да са дълбоко загрижени за разпространяването на ядрени оръжия от Русия в Иран. Буш заклейми както Ирак и Северна Корея, така и Иран, че са част от "ос на злото". Той ги обвини, че търсят оръжия за масово поразяване и спонсорират тероризма, включително и в Близкия изток.

Предупреждението на специалистите се корени също в по-близкото минало. Както критици, така и някои поддръжници на бившата американска администрация смятат, че Бил Клинтън е прегърнал Борис Елцин твърде ентусиазирано.

Понякога републиканците обвиняват Клинтън, че с лека ръка е одобрил вливането на милиони долари в руската икономика след края на Студената война и с нехайството си е допринесъл за последвалата финансова криза в страната.

Според тях Клинтън е рискувал да пожертва интересите на САЩ, за да въведе Русия в Запада.

"Ппрезидентът Клинтън остави приятелството му с Елцин да се превърне в повод за критика срещу самия него," заяви Стивън Систанович, съветник на предшественика на Пауъл Мадлин Олбрайт за страните от бившия Съветски съюз и понастоящем високопоставен член на многоуважавания Съвет по международни отношения.

"Според мен президентът Буш се опитва да направи от добрите лични отношения средство за разрешаване на проблемите. Но все още не се е стигнало до там хората да говорят, че се справяме зле със задачите си заради прекомерната ни привързаност към Путин," заяви той.

Систанович смята, че приятелските отношения отразяват също истински успехи: Русия отвори вратите за разполагането на американски войски на територията на бившия Съветски съюз за войната в Афганистан. Реакциите на Русия за плановете на САЩ за ракетна защита не доведоха до нищо; Москва оттегли подкрепата си за прибалтийските страни, които се готвят за членство в НАТО.

Но той добавя: Няма нищо лошо в това да си дружески настроен при условие, че си подготвен да повдигнеш сериозни въпроси, но когато поради дружеските отношения сериозните въпроси стават неадекватни или е малко вероятно да бъдат повдигнати, тогава вече си в беда."

Според него е трудно да се прецени дали администрацията на Буш е изправена пред този риск, тъй като не знае какъв е тонът на задкулисните разговори по такива проблемни въпроси като войната в Чечения. Опасността, смята той, е, че ако САЩ смекчат позицията си по този въпрос, останалите ще ги последват.

"Ако ние не го направим, никой друг не ще го направи", допълва той.

По БТА