Данаил Кирилов: Проблемът с неизбежната отбрана е неразбирането на обществото

Председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов от ГЕРБ и юристи за пореден път в неделя разясниха, че няма проблем с института на неизбежната отбрана нито по отношение на закона, нито по отношение на неговото прилагане. Единственият проблем бил неразбирането на института от страна на обществото.

Това стана ясно от изказване на Кирилов и на адвокат Снежана Стефанова пред БНР в неделя. Темата излезе на преден план в публичното пространство през последните седмици, след като лекарят от Пловдив д-р Иван Димитров бе задържан за убийството на Жоро Джевизов, известен с прякора Плъха, след опит на Джевизов за кражба от гаража на Димитров. Първоначално се твърдеше, че Димитров е стрелял по Плъха заради нахлуване в дома на семейството на рентгенолога с цел кражба. Последваха протести в Пловдив в защита на лекаря. През седмицата обаче фактическата обстановка по случая претърпя пълен обрат, след като прокуратурата изнесе данни, че Димитров е признал, че е застрелял Плъха пред гаража в двора на кооперацията си. Въпреки това обаче в сряда премиерът Бойко Борисов разпореди на министрите на правосъдието и на вътрешните работи "много внимателно" да прецизират текстовете, свързани с "неизбежната отбрана" в Наказателния кодекс.

"Народните представители трябва да са много внимателни, когато се променя Института на неизбежната отбрана. Сегашната уредба е достатъчно прецизна. Има практика и установена стабилност в прилагането му както от разследващите органи, така и от наказателния съд", заяви в неделя председателят на правната комисия Данаил Кирилов пред БНР.

Той уточни че промени в института са били обсъждани "поне три пъти" в последните 4 години.

"Има проблем в нашето общество, който насочи общественото внимание, обществената реакция, за пореден път към института на неизбежната отбрана. Бих казал, че този проблем не е със самия закон, не е и с неговото прилагане, а по-скоро с неговото разбиране от гражданите", посочи депутатът.

Кирилов се е запознал от медиите с проекта за промени в НК на вицепремиера Красимир Каракачанов, които оцени като допълнения "в казуистичен план" – описващи конкретни ситуации, в които се приема че е налице института за неизбежна отбрана.

"…Които случаи, в интерес на истината, моето убеждение е, че в Съдебната практика и в правоприлагането, в повечето случаи, се възприемат като неизбежна отбрана, така че те не представляват, по същина, радикална промяна на този институт. Тук апелирам и към всички колеги и от други парламентарни групи: "Много лесно е да се експлоатира в политическото пространство един проблем за политически цели като обаче решението е неефективно". Това, което трябва да правим, не е да внушаваме на хората, че има правна несигурност в прилагането на истината, напротив", каза депутатът от ГЕРБ.

По думите му смисълът на института на неизбежната отбрана е да има пропорционалност на защитата при атака и да се избегнат случаите на превишаване на случаите на неизбежна отбрана. Кирилов припомни, че според българското право собствеността не може да се брани с убийство.

"Неправилното политическо говорене остава точно това убеждение у гражданите, че институциите бездействат или са безсилни, а това не е така. Трябва да се върнем към възстановяване на доверието към институциите. Особено в случаите на неизбежна отбрана ние нямаме проблеми с реакцията на институциите. Имаме проблеми с разбирането на обществото за това какво е съответно и какво е пропорционално. Ще припомня, че преди случая в Пловдив с доктора беше с художника на икони Опиц, но през един период от време, като се появи такъв случай, обществото очевидно очевидно реагира, защото не усеща правната сигурност. В това трябва да бъдеат насочени нашите усилия", каза шефът на правната комисия.

Кирилов допълни, че в Министерството на правосъдието има работна група, която обсъжда и изцяло нов Наказателен кодекс, но дебатът дали да се приеме нов или да се променя настоящият е голям.

"Последният отчет, който всъщност е за 2016 година, по изпълнение на решенията на Европейския съд в България, показва една изключително положителна тенденция - почти двойно намаление на жалбите от България към Европейския съд и почти двойно намаление на осъдителните решения от страна на Европейския съд спрямо България. Нашите институции изпълняват старателно предписанията на съдилищата. Да, има какво да се подобрява. Ако сравните нашите осъдителни решения с държави от Централна и Югоизточна Европа, ще видите, че стоим много добре в сравнителен план с осъжданията спрямо тях. Затова си позволявам да изразя убеждението си, че европейското правосъзнание се увеличило последните години", каза още Кирилов.

Адвокат Снежана Стефанова, специализирала в дела пред Европейския съд по правата на човека, и защитник по над 100 жалби пред този съд също коментира пред БНР, че промяна в института на неизбежната отбрана не е необходима.

"Според мен промяната на института нито е необходима, нито е желателна. Многократно през миналите години се правят опити да бъде допълван по някакъв начин този институт. Искам да припомня, че през 1997 г. бяха направени почти идентични изменения на закона, каквито сега се предлагат от страна на патриотите, и мигновено бяха обявени от Конституционния съд за противоконституционни, тъй като създаваха една предпоставка за произвол и се отваряше широка врата пред това да бъде произволно отнемано най-висшето човешко право - човешкият живот", каза Стефанова.

По думите ѝ институтът на неизбежната отбрана съществува в почти всички европейски системи и е формулиран изключително общо, но е свързан с три основни изисквания, които ги има и в нашето законодателство - противоправност на поведението, съществуването на непосредствена опасност от това нападение и съразмерност на употребената сила.

"Всички конкретизации не могат да обхванат многобройните различни случаи в живота и няма да могат да регулират института по-добре", убедена е тя.

На подобно мнение е и адв. Хари Харалампиев.

"Промяна в Наказателния кодекс за неизбежната отбрана би била юридическо лицемерие, сега текстът е перфектен", коментира той пред бТВ.

На въпроса как се доказват смекчаващите вината обстоятелства като уплаха и смущение, той обясни, че уплахата и смущението са състояния, които пречат на нападнатия правилно да оцени обстановката и да има адекватно поведение и се установяват от експерт психолог.

"Правосъдие под уличен диктат не трябва да се допуска", смята адвокатът.

Евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки обаче защити готвените поправки в Наказателния кодекс в интервю за БНР.

"Искаме следното: Да бъде ясно, че когато в България лице, без да е поканено, направи противоправно проникване в които да е частен имот – ливада, нива, таван или каквото и да е - този човек рискува отсреща да има отбрана, защото ти не знаеш, когато той влезе там какво ще прави. Той влиза там с престъпни намерения и потенциално застрашава живота на хора. Когато някой влезе там, той няма никакви основания да очаква снизходително отношение. Втората тема, която внасяме като предложение, е начинът, по който се изчисляват присъдите. Няма никаква житейска правна логика човек с девет присъди да не чука камъни в изправително заведение, а да е на улицата! Съдът трябва да започне да осъжда най-сетне тези хора така, че те да не бъдат на улицата с ножове в ръка", заяви той.

ВМРО иска и либерализиране на режима на придобиване, носене, използване на късоцевно нарезно оръжие за самоотбрана и самоохрана, така че всеки неосъждан, нерегистрирани и психически годен български гражданин да има право на такова. "Всеки престъпник трябва да знае, че влезе ли във вашия имот, при вашето семейство, вие имате пълното право - човешко и морално - да се защитите и няма, ако ви влезе с нож, да му търсите нож. И няма, ако влезе с отвертка, да ровите в куфара с инструменти да му търсите отвертка", каза Джамбазки.

Георги Свиленски от БСП обаче репликира, че държавата трябва да е гарант за сигурността на хората. "Вие обещавахте сигурност и полицай във всяко село, а сега обещавате пистолет за всеки жител", обърна се Свиленски към Ангел Джамбазки.