Даниел Смилов: След вота няма "нова политическа реалност", затова някой опита да я създаде с полицейски "пуч"

Даниел Смилов

"Този протест показва, че определени сили имат интерес от цялостна дестабилизация на страната. Това са главно тези, които искат преориентация към Русия, и тези, които се страхуват, че вече трудно ще дойдат на власт – като управляващи или като балансьор – чрез избори. Заедно тези два лагера имат изгода от дестабилизация, която да разбърка наново политическия пасианс", казва политологът Даниел Смилов пред Mediapool.

Очаквано ли бе, според вас, правителството да капитулира пред полицаите и да се откаже от всички бюджетни мерки за силовия сектор?

Ситуацията не е еднозначна – не бих я приел като капитулация. Имаме случай на умишлена ескалация на уж синдикални искания и превръщането им в политически. Ясно е, че това, което изкара полицаите толкова масово на улицата не са техните привилегии- ако беше само за тях, протестът трябваше да утихне, когато стана ясно, че тези привилегии няма да се отнемат на всички вече назначени. Продължаването на протеста показва, че целите му са други – чисто политически. В този смисъл, отлагането на бюджетния спор може да се приеме и като опит да се неутрализира политическия елемент на протеста.

Това е важно, защото е изключително лош прецедент МВР да се политизира по този начин. Подобни протести са на ръба на закона. МВР няма право на стачки и личният му състав трябва да е на разположение по всяко време – неподчинението в такава йерархична институция прилича на пуч и това е първият много важен проблем, с който ръководството трябва да се справи.

Събитията обаче ясно показаха, че МВР има много сериозна нужда от реформа, за да е ефективно. В този смисъл мисля, че говорим за временно забавяне на реформата.

Може ли от развоя на тези събития да се направи по-генерален извод как се управлява държавата?

Този протест показва, че определени сили имат интерес от цялостна дестабилизация на страната. Това са главно тези, които искат преориентация към Русия, и тези, които се страхуват, че вече трудно ще дойдат на власт – като управляващи или като балансьор – чрез избори. Заедно тези два лагера имат изгода от дестабилизация, която да разбърка наново политическия пасианс.

Смятате ли, че волята за реформи в даден сектор е до първия протест?

Отстъплението на правителството е лош прецедент. Всяка реформа, обаче, изисква и голяма доза обществена енергия. Ако обществото остане безразлично към блокирания на реформи от този тип, резултатът за всички ще е негативен. За да успее това правителство, всички заедно и еднозначно трябва да застанат зад реформите, начело с министър-председателя. Ако това не стане, шансът да се прокарат смислени политики силно намалява. В този смисъл, необходими са повече кураж и лидерство.

Какво предвиждате, че ще се случи занапред в сектор "Сигурност"?

Всичко зависи от персоналната политика в сектора. Ако министър Бъчварова е отстранена, бих казал, че статуквото е победило и "пучът“ е успял. Защото става дума точно за това – опит за отстраняване на неудобни министри.

Има ли според вас противоборство между бившото ръководство на министерството в лицето на Цветан Цветанов и настоящото в лицето на Бъчварова? Може ли подобен сценарий да се развива без участието на Борисов, или самото управление до момента изключва вариант, в който текстовете са прокарани без знанието на премиера?

Цветан Цветанов ясно заяви своята позиция, която съвпадна напълно с тази на ДПС. Дали това е театър със знанието на Борисов – не знам. По-скоро смятам, че Борисов все още живее с идеята, че по всички въпроси може да остане арбитър – да е над всеки спор, да има последната дума по него. В крайна сметка, обаче, в политиката такава запазена роля на арбитър няма. Всеки трябва да се идентифицира, да вземе страна. И на Борисов това ще му се налага все по-често. Изчакването, амбивалентността, оставянето на отворени врати навсякъде вече започва да играе срещу самия Борисов. Просто казано, лидерството му е подложено на изпитание.

Каква е вашата прогноза - ще има ли изобщо реформа в сектор "Сигурност"?

Тя е неизбежна. Имаме огромен брой служители и голямо обществено неудоволетворение от свършената от тях работа. Това е ситуация, която не може да бъде удържана дълго време.

Има ли възможност подобен сценарий да се организира от ГЕРБ, за да се предизвикат бързи избори, каквито сюжети се появиха в публичното пространство?

Не мисля, че Борисов има някакъв политически интерес да отива сега на нови избори. За всички това ще е отстъпление, неоправдано от политическата ситуация. И реверанс към ДПС, които единствени продължават да настояват за "реформатиране“ на властта. Т.е., ГЕРБ рискува да получи по-малко гласове на едни избори и да трябва да се съобразява отново с коалиционни партньори. А ДПС продължава да е неприемлив за голяма част дори от електората на ГЕРБ.

Тъй като липсва политическа логика в отиването към нови избори, ако това стане, ще е сигнал за действието на непублични фактори.

Ясно ли е, според вас, кой взема решенията в кабинета и как се стига до тези решения, които често изглеждат като стихийни?

Логиката досега е следната: инициативи от министрите - арбитраж от Борисов. В един момент, обаче, той трябва да застане еднозначно зад предложенията на правителството. И по съдебната реформа, и в МВР, и в енергетиката… Този момент вече е настъпил и арбитражната логика става все по-неработеща.

Може ли правителство с подобен профил да бъде стабилно?

Правителство от четири партии е по-нестабилно от еднопартийни правителства. Настоящото е по-стабилно от предходното и от вероятно ново правителство след едни неочаквани предсрочни избори. А и да не забравяме, че цената на по-малката стабилност понякога е по-голяма легитимност. Например, едно правителство от ГЕРБ и ДПС сигурно би било по-стабилно математически, но просто не е легитимно – не е приемливо за мнозинството от хората.

До каква степен "бунтът" е контролиран и до каква спонтанен?

Според мен има много сили, които се опитват да се възползват от "бунта“. Като цяло не смятам, че полицаите биха излезли на протест, без да са окуражени от техни началници на определено ниво. Кой и как си говори с тези началници – не знам.

Случаен ли бе моментът - веднага след изборите?

Не е. Стана ясно, че "нова политическа реалност“ след изборите няма. Затова някой се опитва да я създаде с полицейски "пуч“.

Какви изводи се наложиха за основните политически играчи от местните изборите?

Като цяло - препотвърждаване на разположението на силите. В средносрочен план изглежда невъзможно БСП и ДПС да спечелят срещу дясноцентристка коалиция на избори. Затова е и паниката в някои политически среди.

Споделяне

Още от Интервюта