Въпреки че пише най-неграмотни искания

ДАНС отказва да бъде проверявана от Бюрото за контрол на СРС

Главният прокурор е сезиран за проблема, но не предприема действия

Бойко Рашков (вляво) и шефът на ДАНС Димитър Георгиев в парламента. Снимки: БГНЕС

ДАНС категорично отказва да изпълнява Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и да дава възможност на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) да извършва подробни проверки в агенцията. Това става ясно от годишния доклад за дейността на бюрото, внесен в парламента от председателя му Бойко Рашков на 31 май.

"През 2017 г. в структури на ДАНС бяха осуетени три проверки, а още по-тревожно е, че това вече е официална позиция на ръководството на Агенцията. Тя е обективирана в писмо, в което се сочи, че представителите на НБКСРС нямат достъп до материалите, на които се основава искането за използване на СРС", се казва в документа, препратен от парламентарния шеф Цвета Караянчева в ресорната комисия за контрол на службите.

В него Рашков категорично отбелязва, че "отказът да се продоставят всички документи, свързани с използването на СРС, е равнозначно на възпрепятстване на държавния орган да упражни правомощията си по чл. 34е, ал. 4, т. 1 ЗСРС".

"За случая е сезиран главният прокурор, но отговор на сигнала няма и до настоящия момент. Една от основните предпоставки за използване на СРС е наличие на данни за посочено в закон престъпление. Представителите на Бюрото са с достъп до класифицирана информация и имат право да проверят дали съдържанието на искането се основава на реални данни, дори те да имат секретен произход. В практиката до този момент са установени редица случаи на неправомерност именно поради липса на данни, които да послужат за законосъобразно използване на СРС", обяснява шефът на Бюрото за контрол на СРС.

Рашков заключва, че "обратното становище, поддържано от ръководството на ДАНС, означава проверките да не се извършват пълно и обективно, а гражданите да бъдат лишени от право на защита от неправомерно ограничаване на свободите им със СРС, което е недопустимо".

Този проблем за пръв път стана публично достояние в края на м.г. по време на изслушването на Рашков на съвместно заседание на на парламентарните комисии за контрол на службите и по вътрешна сигурност, предизвикано от конфликат му с главния прокурор Сотир Цацаров. Тогава обаче шефът на ДАНС Димитър Георгиев категорично отрече агнцията му да пречи на работата на бюрото.

Близо половин година по-късно Бойко Рашков обаче отново поставя този въпрос, при това в официалния годишен доклад за дейността на поверената му институция. От него става ясно още, че на фона на затруднената комуникация между бюрото и ДАНС, агенцията всъщност произвежда най-неграмотните искания за СРС. От една страна тя е отправила най-малко такива до съда, а иот друга е получила най-много откази, заради различни нарушения на изискванията.

ДАНС е последна по искания и първа по отказани СРС-та

През 2017 г. 56.5% от исканията за СРС идват от МВР, 36.9% – от прокуратурата, 6.4% – от ДАНС, а пренебрежимите 0.15% – от военната полиция. Бюрото на Рашков отчита, че за последните 5 години исканията за СРС, отправяни от ДАНС, са намалели цели 5 пъти.

Въпреки това агенцията продължава да получава най-много откази за използване на секретни способи за разследване. През м.г. съдът е отхвърлил над 25.7% от исканията, над 25% от тези на МВР и над 19.8% от тази на прокуратурата

"Видна е негативната тенденция на увеличаване процентите на отказите по искания на МВР и прокуратурата през последните 3 години, но по този критерий ДАНС е с най-висок дял", отбелязва в доклада си Бойко Рашков.

Той посочва и основните нарушения, заради които магистратите отклоняват исканията за СРС на службите и прокуратурата. Заради липса или недостатъчно данните за съпричастност на хората към престъпна дейност са постановени над 32% от отказите по искания на МВР, 46% на прокуратурата и 34% на ДАНС.

Грешки при определяне на компетентен съд в нарушение на правилата за подсъдността са довели до почти 15.5% от всички откази по искания на МВР, 5% на прокуратурата и 5% на ДАНС. Парадоксалното е, че над 14% от отказите по искания за СРС на МВР, 10% на прокуратурата и 28.5% на ДАНС са постановени, защото са направени във връзка с престъпления, за които въобще не се предвижда възможност за използване на секретно способи за разследване.

12% от отказите на МВР и 7% от тези на ДАНС пък са били провокирани от факта, че те са искали да използват СРС при вече образувано досъдебно производство, когато такова правомощие има единствено наблюдаващият прокурор. Друга куриозна причина е, че исканията са мотивирани с данни за дейност на организирани престъпни групи, съставени обаче от по-малко от законния минимум от трима участници. С този аргумент съдът е отхвърлил 5.5% от всички искания на МВР и над 2% от тези на прокуратурата.

Бюрото има съмнения, че ДАТО подава неверни данни

Наред с проблемите, създавани от ДАНС на Бюрото за контрол на СРС, в доклада му се посочва, че Държавната агенция "Технически операции" (ДАТО) също е възприела доста спорна практика във взаимодействието си с подчинените на Рашков.

"При извършване на проверки по сигнали за прилагане на СРС НБКСРС е изисквало информация от ДАТО за постъпили искания и разрешения за конкретните граждани. Предоставената в някои случаи неточна информация наложи да се отправят повторни запитвания по около 200 сигнали от постъпилите в периода 2014 – май 2017 г. приблизително 300", пише шефът на НБКСРС.

Уточнява и, че "извън възможностите на НБКСРС е да изясни дали подобно поведение представлява прикриване на закононарушения и съзнателно противодействие, поради което е сезиран главният прокурор по повод 9 случая".

"По една от тези преписки съответният гражданин вече е бил уведомен от Бюрото, че спрямо него са прилагани неправомерно СРС с посочване на причините и конкретния период. При повторната проверка се установи, че неправомерно прилагане е имало и няколко години по-рано, поради нарушения на закона от друг характер, което наложи гражданинът да бъде отново уведомен", допълва Рашков.

Става въпрос за прилагане на СРС извън законовия срок, като шефът на бюрото изрично подчертава, че въпреки че надлежно е сезирал за въпросните 9 случая Сотир Цацаров, "същевременно е известно само едно образувано и приключило наказателно дело за такова нарушение" – срещу скандалната ексшефка на Софийския градски съд Владимира Янева.

Още по темата
Още от България

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?