Държава и Трети сектор - с регламентирани отношения

Българската държава да започне да заделя пари за проекти на гражданските организации, а не само чужди донори ще финансират неправителствения сектор. Това предложение правят три фондации - "Общество и информация", "Ресурсен център" и "Отворено общество".

Те предлагат Харта за взаимодействие на Третия сектор и държавната власт, която да бъде гласувана в парламента. Целта на Хартата е отношенията публична власт - граждански сектор да бъдат регламентирани и прозрачни. Тази стъпка цели и спиране на незаслужено компрометиране на нестопанския сектор и честото пренебрежение на властите към неправителствените проекти.Трите фондации предлагат на държавата да се разтовари от част от функциите си, като например социалните услуги, и да прехвърли тежестта им върху Третия сектор. Преди да влезе в пленарната зала на Народното събрание, Хартата ще бъде обсъдена първо в Обществения съвет към парламентарната комисия по въпросите на гражданското общество.

Представители от трите фондации "Общество и информация", "Ресурсен център" и "Отворено общество", оповестиха днес пред медиите Харта за взаимодействие между гражданския сектор и публичната власт в името на обществения интерес. Проектът е на стойност около пет хиляди долара, които ще бъдат изхарчени за организирането на дискусии в различни градове на страната на тема как ефективно гражданите да участват в управлението и как държавата да решава истинските проблеми на хората. Емил Кошлуков, като председател на комисията по въпросите на гражданското общество в Народното събрание, Меглена Кунева, като заместник- външен министър и главен преговарящ с ЕС и Михаил Иванов, секретар в Национлания съвет по етнически и демографски въпроси към Министерски съвет, подкрепиха инициативата за приемането на подобна Харта. Кунева изпратила писмо днес до организаторите, в което се казва, че Министерството на външните работи на Република България, в качеството си на координатор на безвъзмездната финансова подкрепа, която идва от ЕС за третия сектор в страната ни, "подкрепя инициативата за устойчиво партньорство между неправителствения и публичен сектор".

Емил Кошлуков се възползва от форума, за да изтъкне, че той лично като депутат от Стара Загора и като цяло управляващите НДСВ и ДПС споделят философията на сътрудничество между държава и Трети сектор. Той пое ангажимента председателстваната от него комисия да разгледа проекта за Харта. Кошлуков заяви, че иска вече секторът да не се свързва със случаи като "Сапио" или със студентските кооперации.

Участници в пресконференцията изказаха опасенията си, че Хартата може да сложи държавна шапка на сектора. Други заявиха, че трудно могат да се обединят интересите на различните неправителствени организации в диалога с държавата. Едни са малки, други са разпределители на големи суми пари - т.е липсва равнопоставеност в статута на формациите.

На въпрос не смята ли, че проектът за Харта попада в сегашния политически контекст, Красимир Попов, изпълнителен директор на фондация "Общество и информация" каза, че организацията му "не работи в политическа релация". Той обясни, че ако до момента в България подобна Харта не се е реализирала, не означава, че в Европа няма подобни практики. Попов даде за пример гражданският сектори в развитите демокрации, който извършва различни социални дейности и прави значим принос в Брутния вътрешен продукт.

Стелиян Стойчев от фондация "Ресурсен център" каза, че няма гражданска организация, която да каже, че Хартата "не е добро за сектора". Приложен бил опита на Естония и Ирландия при регулиране на отношения между власт и неправителствени сдружения на граждани.

Живко Георгиев от Галъп и фондация "Общество и информация" каза, че правителството, парламентът, местната власт ще получат партньори в лицето на неправителствените организации.при решаването на редица важни въпроси. Например, граждани от маргинализирани общности ще бъдат приобщени в процеса на вземане на решения. Така и държавата щяла да стопи недоверието на гражданите към властта. Георгиев припомни, че в Третия сектор в България са инвестирани около 40-45 милиона долара, като 80% от тях са помощ от чуждестранни източници.

Той подчерта, че българската държава е отчуждена от проблемите на гражданския сектор. За това в проекто текста на Хартата за взаимодействие между гражданския сектор и публичната власт в името на обществения интерес пише:
"Публичната власт подкрепя финансово юридическите лица с нестопанска цел, като отделя необходимите ресурси при пълна прозрачност на финансовите механизми, Тя трябва да разработи данъчна системи, която да стимулира дарителството и стопанската дейност на гражданските организации, отговаряща на тяхното предназначение. Предвижда се директно бюджетно субсидиране на конкурсен принцип, като за целта ще бъдат внесени промени в Закона за държавния бюджет.

Предвижда се да бъде създаден Обществен съвет за изпълнение на Хартата, който да включва представители на правителството, парламента, Президента на Републиката, местните власти н организациите с идеална цел."