Държавата без легитимни отговорници за секретните документи

В държавата вече няма легитимни служители по министерства и ведомства, които да отговарят за опазването на държавните тайни и да издават разрешения на чиновниците за работа с поверителната информация - най-ниското ниво на държавна тайна.

Абсурдът идва от факта, че все още не е сформирана Държавната комисия по сигурността на информацията, макар че срокът за това изтече преди два месеца. Според закона за класифицираната информация, тя трябва да издаде разрешителните на така наречените служители по сигурността на информацията, след като ги проучи заедно със службите за сигурност. А по силата на параграф 7 от преходните и заключителни разпоредби на закона, въпросните спецчиновници трябваше да бъдат назначени до три месеца от влизането в сила на закона.

Всички срокове вече изтекоха

Срокът изтече на 3 август, което означава, че в момента няма хора с право на контрол над секретната информация, което е една от функциите на въпросните служители по сигурността. В техните задължения влиза и отговорността да следят дали тайните се категоризират според реалната им важност. Тези чиновници трябва да правят и проверките на лицата, кандидатстващи за достъп до секретна информация с гриф "поверително". Достъпът до останалите две по-високи нива на тайната - секретна и строго секретна, се разрешава от НСС.

Пак до 3 август шефовете на ведомства трябваше да създадат и административните звена по сигурността, които да подпомагат в случай на нужда служителите по сигурността. В същия срок те бяха задължени да подадат молби за подновяване на разрешителните на лицата в администрацията им, в чиито функции влиза работа със секретна информация. Според параграф 10 от преходните и заключителни разпоредби на закона, неизпълнението на това условие води до прекратяване на действието на сегашните разрешителни.

Логично е, че движението на поверителната документация във ведомствата не може да спре. Ако тя се контролира от същите служители, както и досега, без легитимно издадени разрешителни, дейността им ще бъде в нарушение на закона.

В закона за класифицираната информация е записано и изключение от правилото. Според него, по изключение функциите на служител по сигурността могат да се изпълняват от ръководителите на министерствата - тоест министри, директори на агенции, областните управители. С изключение на министрите, останалите обаче също трябва да минат през проверка за надеждност.

Премиерът не се притеснява

Правният хаос, който би настъпил, ако ведомствата спазват закона за класифицираната информация, е пряко следствие от факта, че правителството не изпълнява в срок задълженията си по подготвения и приет от мнозинството закон. Според него, петимата членове на ДКСИ се назначават от министър-председателя.

Преди по-малко от месец, по време на парламентарния контрол, премиерът Сакскобургготски изобщо не бе притеснен, че не си е свършил работата. Пред депутатите той заяви, че изрично записаният в закона срок бил само “инструктивен” и нямал задължителна сила. Неспазването му не води до неизпълнение на закона, заяви премиерът и се оплака, че това идвало от скъсените срокове, поставяни от парламента.

Досегашните разрешителни трябва да бъдат прекратени от НСС, заявиха авторите на закона, въпреки че в нормативния акт такъв текст не съществува. Те не знаят досега Националната служба за сигурност да е прекратила валидността на някой от тези документи, въпреки че след 2 август е длъжна да го стори.

От пресцентъра на МВР пък обясниха, че срокът за подаването на молби е удължен до 17.30 часа днес, 5 август, защото 3-ти бил почивен ден. "Има подадени молби за удължаване на срока на разрешителните", заяви шефката на дирекцията за връзки с обществеността на вътрешното ведомство Маруся Тошкова. Колко на брой са спрямо общото количество на служителите, имащи достъп до информация обаче, тя не можа да уточни, защото данните трябвало да бъдат подадени от НСС. До края на днешния работен ден службата не бе дала информация.

Как НДСВ тълкува закона

"Забавянето на някои процедури по закона, като избор на ДКСИ ,няма да блокира работата с класифицираната информация ", коментира Костантин Паликарски, един от авторите на закона и експертен сътрудник към кабинета на премиера. Според него разрешителните за работа се давали от НСС, а ДКСИ участвала само в проверките за служители на сигурността. "Несформирането на комисията не пречи на ръководителите на съответните ведомства да подадат молби за техни служители. От датата на молбата действието на старите разрешителни се продължава за срок от 18 месеца, като съвместната проверка на НСС и комисията ще се извърши след сформирането на ДКСИ", заяви Паликарски.

Обяснението му обаче е в противоречие с параграф 10, ал.2 от закона, според който "процедурата по проучване и издаване на разрешенията приключва в срок, определен от ДКСИ, но не по-дълъг от 18 месеца". Тоест, само комисията може да определи срок, който не трябва да надхвърля 18 месеца. Обяснението на Паликарски обаче е, че "ако комисията не упомене изричен срок, той е 18 месеца". Той съобщи още, че вече са готови списъците по ведомства и министерства на длъжностите, които ще работят с класифицирана информация. Похвали се и че правилникът за приложението на закона "вече е даден за съгласуване и скоро ще бъде внесен в МС". Пропусна обаче да упомене, че според параграф 3 от закона, правителството трябваше да е одобрило въпросния правилник също до преди два дни.

Вече има яснота по кандидатурите за членове на ДКСИ, каза още експертът.

Забавянето - заради прецизност на подбора на комисията

"Забавянето на комисията е свързано с прецизния подбор на нейните членове, тъй като функциите ѝ са много деликатни", коментира проблемът с неспазването на закона депутатът от НДСВ Владимир Дончев, шеф на комисията по вътрешен ред и сигурност. На въпрос дали националната сигурност не е застрашена от факта, че липсват хора с право да контролират опазването на секретната информация във ведомствата, Дончев заяви: "Не мисля, че въпросът е коректно зададен" и повтори тезата на Паликарски, че срокът на годност на настоящите разрешителни ще бъде удължен за 18 месеца. Той отказа да коментира как партньорите на България от НАТО биха погледнали на неспазването на закона за класифицираната информация, пряко свързан с членството ни в Алианса.

"При положение, че от утре никой служител няма да има право да отговаря за класифицираната информация, това ако не е заплаха за националната сигурност...", коментира пък депутатът от ОДС Йордан Бакалов. Той добави, че откакто премиерът Симеон Сакскобургготски е на власт, явно сроковете в законите трябва да бъдат уточнявани с думите "когато им дойде времето".