Държавата даде 12 млн. лв. за първите специализирани комплекси за спешна помощ

Таня Андреева. Сн. БГНЕС

Правителството отпусна 12 млн. лв. за първите пилотни комплекси за спешната помощ, които ще са в Бурагс, Велико Търново и Плевен. Средствата са от публична инвестиционна програма, а здравното министерство получи и още 12 млн. лв. за изграждане на Националната здравно-информационна система.

Така изграждането на първите три специализирани спешни комплекси към държавни болници по плана на здравното министерство за развитие и модернизиране на бързата помощ може да започне още следващия месец, похвали се здравната министърка Татяна Андреева след заседанието на кабинета. Тя се надява до края на годината комплексите да бъдат изградени.

Бургас е избран като рисков регион с една единствена болница, Велико Търново – като средно голям областен център, и Плевен – като университетски град, мотивира избора на градовете Андреева.

Общо реформата в спешната помощ ще струва 80 млн. лв., каза Андреева. Тя трябва да бъде факт до 2016 г. в противен случай здравеопазването няма да може да ползва европейски средства.

Концепцията за спешната помощ предвижда да се построят между 9 и 11 такива центрове, като някои от тях ще се припокриват с болничната помощ на 90 процента, а други – до 60 на сто.

В момента се преговаря с МВР да се увеличи броят на колцентровете, обслужващи системата за спешни повиквания.

На представянето на концепцията за реформата ръководителят на ресорната работна група към Министерството на здравеопазването д-р Милан Миланов, който е и началник на реанимацията в столичната болница "Пирогов", обясни, че в момента работещите в системата на спешната помощ са "по-недоволни, отколкото са пациентите".

По думите на Миланов, спешните отделения в страната са най-болната част от системата – "кадрово и документално".

Към момента в България има 28 центъра за спешна медицинска помощ със 198 филиала, а в системата работят общо 1146 лекари. Проблеми създава обаче комуникацията през системата за спешни повиквания 112, няма и ясно разделение кой поема ангажимент за спешните и кой – за плановите случаи.

Връзката между службите за първа помощ и системата 112 е затруднена и затова нямат вина нито 150, нито спешната помощ, нито 112, каза Миланов и допълни, че единният номер за спешни повиквания е "един превъзходен модел, който преди 8 години беше направен грешно".

Според Миланов е необходимо да се устрои функционален спешен болничен комплекс, "незабавно да се премахнат всички затруднения пред прекия достъп на търсещия спешна помощ през 112". Съставителите на концепцията препоръчват също така въвеждането на ясни критерии и протоколи за медицинската диспечерска дейност, както и за това какво представлява един "спешно болен" и да се разграничат тези пациенти от плановите.

Концепцията предвижда още 30 процента от линейките да бъдат подновени с нови, а също и да се утвърди изучаването на спешна помощ в медицинските колежи.

Единственото, по което и обществото, и лекарите у нас са единодушни, е, че трябва веднага да се реформира системата на спешната помощ, отбеляза и здравният министър Таня Андреева.

Тя цитира данни от проучване на министерството, според които 97.3 процента от гражданите смятат, че първата помощ у нас се нуждае от кардинални реформи.

По думите на министъра, трябва да се извърши спешна модернизация и оптимизация на спешната помощ, както и някои "чисто организационни промени". По този повод екип на министерството се срещна в края на 2013 г. с румънския държавен секретар по здравеопазването Раед Арафат, който през последните години извърши успешна и иновативна реформа на спешната помощ в северната ни съседка.

Говорим за 10 на сто спад в смъртността за 4-5 години, отбеляза Таня Андреева.

Андреева каза също, че е готова да посрещне "всяка една критика", но в замяна на конкретни предложения, като отбеляза, че те понякога обаче са "меко казано екзотични".

Ако се прави реформа в българското здравеопазване, тя трябва да започне от спешната помощ, каза и председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) Цветан Райчинов.

По думите му, най-тежкият проблем в сектора е кадровото обезпечаване.

Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?