Държавата и общините продължават масово да крият информация

Много от институциите в централната и местната власт в България продължават да не изпълняват задълженията си по Закона за достъп до обществена информация, показва проучване на Програма "Достъп до информация" (ПДИ), оповестено в петък. Влиятелната неправителствена организация организира международна конференция на тема "Съдебната практика по прилагането на законодателство за достъп до информация".

В нея участва и Тони Бъниън, който е директор на наднационалната организация "Стейтуоч", следяща за прозрачността в работата на европейските институции. От думите му стана ясно, че и Европейската комисия крие голяма част от своите официални документи.

Последното проучване на ПДИ показва, че все още 4% от публичните институции нямат свои интернет страници. Тази статистика се дължи основно на действия на 6 общини, най-голямата от които е община Златица. Сайт още няма и Агенцията по безопасност на храните, макар че работата ѝ би трябвало да е широко отворена към обществото.

В много случаи, когато има създадена интернет-страница, тя съдържа оскъдна информация. Около 1/3 от институциите не са публикували нормативната база, по която работят, а около 1/4 не са представили с какво точно се занимават. Друга 1/5 не са представили услугите, които предоставят. Тази статистика се дължи основно на териториалните звена на институциите от изпълнителната власт и общините.

Половината от публичните институции не са описали своите информационни масиви. В общо 36% от сайтовете не е посочено от кой отдел гражданите могат да търсят информация. Преди година подобно е било положението при 28.5% от институциите, което означава, че средата се е влошила. В 60% от случаите не е публикувано дори и работното време на тези отдели.

В около 45% от случаите не се публикуват програмите и стратегиите за развитие, а разсекретените документи се пускат в интернет в под 1% от случаите. Според ПДИ нивото на достъп до информация от финансови документи е "много ниско".

Показателно за отношението по темата на българския парламент бе отхвърленото преди дни предложение да се задължат областните управители да публикуват всички свои актове в интернет-страниците си. Против бяха от ГЕРБ и ДПС.

"Българският Закон за достъп до информация от 2000 година така и не създаде орган, който да следи за изпълнението му и затова гражданите се обръщаха при отказ към административните съдилища", заяви директорът на ПДИ Гергана Жулева.

"От 2007 година делата за достъп до информация нараснаха много, особено през 2010 година. Преди органите отговаряха формално, но сега държавните институции се научиха да отговарят навреме и аргументирано", каза председателят на Софийския административен съд Лозан Панов.

От своя страна Тони Бъниън заяви, че с европейския омбудсман са завели над 10 дела пред Европейския съд за отказ на достъпа до информация.

"Достъпът до информация е кръвоносната система на демокрацията. Правителствата, институциите на европейските държави са длъжни да отговарят на гражданските въпроси. Това е заложено още в Маастрихтския договор от 1991 година", обясни директорът на "Стейтуоч".

Той заяви, че неговата организация държи на всеки 6 месеца да разбира кои документи са засекретени. Бъниън разказа и за проблемите при достъп до информация в Брюксел и Страсбург.

"В ЕС имаме вече от две години задънена улица по действащия регламент – това са изключенията, които ги има и в националните законодателства, когато може да се откаже достъп до информация. Това обикновено е свързано с националната сигурност или междудържавни отношения, но с това се спекулира много често. Но затова трябва да има регистър на документите и всички те трябва да фигурират там. Европейският съвет има такъв регистър, но ЕК публикува само 10% от документите си и едва до 1/3 от тях може да има достъп. Това не е допустимо", каза той.

Бъниън добави, че заедно с европейския омбудсман е отправено питане до председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, а той отговорил, че не е възможно да се публикува всичко, защото имат много документи.

"Все пак това се случи 2008 г., а регламентът е от 2001. По-късно омбудсманът установи, че всъщност от ЕК изобщо не са имали и намерение да публикуват документите", сподели Тони Бъниън.

По думите му в Европарламента документите са отворени, но в Европейския съвет могат да откажат, защото засягало законодателството.

"Става следното - докладчик от парламента се среща с някого от Европейския съвет, но тайно и никой не знае за какво става дума. Те ни отказват (достъп, бел. ред.), а това е в противовес на Лисабонския договор, в който се казва, че с гражданските организации трябва активен диалог", даде пример европейският експерт.