Държавата напасва концесии за отделни компании

Как така се случва, че повечето частни фирми са защитници на концесиите, приватизацията и продажбата на държавни активи, а все ще се намерят “важни”, “стратегически” инвеститори, които заслужават правителствена помощ?!

Как правителството преценява, че е “време” да се променят правилата в интерес на определени компании?

Как така големи частни компании, които са наследници на държавните монополи и работят на международния конкурентен пазар, ще искат получаване на концесия на пристанища от правителството без търг?

Откъде накъде ресорният министър “ще мисли” какво да прави и ще сформира специална работна група, която да се справи с проблема и исканията на компаниите?

Защо ако така или иначе при обявяване на концесия тези компании ще са вероятно единствените, които се явят и ще спечелят, трябва да се променя законът?

Защо държавата не представлява интереса на данъкоплатците да преследва най-висока цена за концесия, а бърза да се напасне на отделни компании?

Каквито и да са отговорите, право е на всеки здравомислещ български гражданин да се чувства излъган.

За какво става въпрос?

Транспортното министерство търси правна възможност "Лукойл България", "Петрол","Юмикор", "Агрополихим","Солвей-Соди" и "Ойл танкинг" да получат концесии за пристанищата, които използват. По решение на правителството е създадена работна група, която обсъжда вариантите компаниите да вземат концесиите без търг или конкурс. Действащият вече закон за концесиите не допуска тази възможност. Засега транспортното министерство няма яснота как интересите на компаниите, които експлоатират тези пристанища, могат да бъдат защитени. Ако имахме ясен отговор по какъв начин ще бъде защитен интересът на инвеститора и държавата, щяхме да го предложим, каза Мутафчиев. Той поясни, че един от вариантите е да се променят законите за концесиите и за пристанищата, за да се реши проблемът. Според него друга възможност е компаниите да създадат смесени дружества с държавата

Има ли разумни хора в Министерството на транспорта?

Трябваха ни години, за да достигнем до приемането на закон за концесиите, в който част от възможностите за корупция и прилагане на съмнителни схеми са горе-долу ограничени.

Трябваха ни години, за да е вписано в закон, че който иска да получи концесия трябва да се яви на търг, като най-високата предложена цена печели.

Ще ни трябват години, за да се научи правителството по най-бързия и прозрачен начин да отдава концесии и да следи за изпълнението на поетите задължения.

Ще са необходими години, за да проумеят определени предприемачи, че не трябва да разчитат на държавата за получаване на преференциално отношение.

Въпросите са имаме ли толкова време, кой плаща за отлагане и нарушаване на процеса и ще остане ли нещо за концесииниране.

Институт за пазарна икономика