Държавата ще изкупи 150 хил. т жито

Държавата да излезе на зърнения пазар за интервенция на 150 хил. т хлебна пшеница от втора Б група в началото на 2006 г., предвижда проект за постановление на Министерски съвет, което е внесено за обсъждане в Министерски съвет от Министерството на земеделието и горите (МЗГ).

За изкупуването на тези количества жито не е определена конкретна цена, такава ще се дискутира, съобщиха в петък от агроведомството, цитирайки зам.– министъра Светла Бъчварова след заседание на Консултативния съвет по зърното. Цената не е фиксирана, за да може тя да се формира в хода на самата интервенция, според пазарната ситуация, обяснява Бъчварова. Калкулацията на цените е на база разходи за производство, съхранение, и транспорт, посочва тя.

На Консултативния съвет по зърното е било отчетено наваксване на изоставането в сеитбата на есенниците, за което преди време Бъчварова алармира парламентарната комисия по земеделие. Това съобщи за Mediapool  председателят на Консултативния съвет по зърното и шеф на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите Георги Попов. Изнесените от МЗГ данни към 17 ноември сочат, че вече са засети 8,5 млн. дка с пшеница, 4,85 млн. дка – с ечемик, и 50 хил. дка – с ръж.

Забелязва се обаче спад в износа на пшеница, сочат данните до 15 ноември. За този период от началото на годината се експортирани 469 868 т жито, като от тях 140 000 т са стара реколта. За сравнение през миналата година до края на ноември на външните пазари са били реализирани 639 675 т зърно. Намалелият износ е заради лошото качество на пшеницата, причинено от наводненията у нас, заради добрите реколти на останалите страни от Югоизточния регион и ниската цена на продукцията в резултат на тези фактори.

Според търговците обаче сега се забелязва известно оживление на зърнения пазар.  

Браншовите организации, представени в Консултативния съвет по зърното, се обединиха около становището, че координацията на процесите по веригата зърно-брашно-хляб трябва да се извършва в рамките на Министерството на земеделието и  горите, отбеляза Попов. Според него сега е налице политическа воля администрирането на хранително-вкусовата промишленост най-сетне да мине само към едно ведомство, каквото решение на Министерски съвет има още от 2003 г., но не е приведено в действие. Това се налага и заради забележките, отправени от Европейската комисия относно контрола върху безопасността на храните, допълни браншовикът. Той каза още, че очакванията са прехвърлянето да стане до края на 2005 г.

Попов изрази и безпокойството си от това, че хлебопроизводителите и сладкарите нямат достъп да финансов ресурс, за да приложат системите ХАСЪП за контрол върху производството, които са задължителни заради евроангажиментите на бранша. 400-500 хиляди лева са нужни на средно голямо предприятие от отрасъла за въвеждането на тези системи. Консултантската помощ, която в момента Министерството на икономиката и енергетиката предоставя за микропредприятията за оценката на производството им и подготовката за прилагането на ХАСЪП, не е достатъчна, коментира Попов. Според него при преминаването на цялата верига – зърно-брашно-хляб към МЗГ, освен че ще е по-лесно администрирането за фирмите от сектора, но и ще има по-големи възможности за достъп до финансови ресурси по еврофондове, предназначени за земеделието. Иначе близо 75 на сто от хлебопроизводителите и сладкарите ще са принудени да затворят фирмите си на 1 януари 2007 г., отбеляза Попов.