Държавата ще раздробява портовете

Най-голямата заплаха за бъдещето на българските пристанища е конкуренцията на портовете в Констанца (Румъния) и Солун (Гърция). Това се съобщава в изготвената от Министерство на транспорта нова стратегия за развитие на българските пристанища. Документът беше публикуван в четвъртък на Интернет страницата на ведомството.

Според транспортните експерти, другите големи проблеми за бъдещото на родните портове е ограниченото газене на плавателните съдове, заради дълбочината на каналите и акваторията на морските пристанища, липса на модерни съоръжения и незавършена реформа. 

Истината е, че най-голямата заплаха за бъдещето на портовете ни са думичките “когато”, “може” и “ако”, върху които се гради цялата бъдеща правителствена концепция за развитие на пристанищата. Когато се построи вторият мост над река Дунав и когато се изгради добра инфраструктура, може да очакваме, че товарите ще се увеличат. Ако се реализират проектите за строителството на двата петролопровода с начална точка Бургас – единият до гръцкото пристанище Александруполис и вторият до албанския порт Вльора, товаропотокът на транзитни нефтоналивни товари можел да достигне до 35 млн. тона.

И естествено не бива да се пропуска присъединяването на страната ни към европейския съюз, което щяло да увеличи локалните товари между България и Румъния, заради либерализацията при обмяната на товарите между двете страни.

Извън тези условни намерения  за развитието на пристанищата условия, Министерство на транспорта е изградило концепцията си за развитие на пристанищата основно с идеята да се освободят от отговорността да поддържат инфраструктура и да пренасочат средствата за поддръжка на акваторията. А самата пристанищна инфраструктура и част от пътните връзки към нея ще се изграждат и поддържат от новите концесионерите на портовете.

Другата важна и най-важното конкретна стъпка към модернизацията на пристанищата е идеята на транспортното ведомство още преди концесията на портовете да създаде вътрешна конкуренция между тях. Като приоритет ведомството си поставя разделянето на големите обществени пристанища  - Варна, Русе, Бургас и Лом на по-малки единици по териториален принцип.

На този принцип на концесия ще се отдават малките пристанища Созопол, Несебър, Ахтопол, Тутракан, Силистра и всички, които териториално са обособени. В публикувания към стратегията списък има и два нови порта – контейнерен и зърнен терминал, които ще бъдат изградени на северния бряг на Варненското езеро.

Идеята за строителство на зърнен терминал на брега на Варненското езеро съществува много отдавна, но тя е обвързана и с намерението за частна жп линия между Варна и Русе, коментира първият директор на изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” Атанас Андреев. Има възможност да се превозват големи количества зърно от Унгария през Русе до Варна, но товародателите роптаят срещу лошата услуга за превоз, която им предлагат от БДЖ, уточни той.

През 2005 година в морските портове са обработени почти 25 млн.тона товари. От тях най-голямо е количеството на насипните товари - 11 млн.тона,  и на течните – 9,1 млн.тона. Контейнерните превози, които са обработени в морските пристанища, са над 1,3 млн.тона, но според данни на транспортното ведомство при тях е най-големият растеж от 28% спрямо предходната година.

В речните пристанища са били обработени над 3,6 млн.тона товари, като основният процент от тях са насипните товари – над 2,5 млн.тона.

При това разпределение на видовете обработени товари е логично, че направеният от транспортните специалисти анализ на дейността на националните портове е показал значително изоставане от международните тенденции. Те са за нарастване на дела на контейнерните и останалите мултимодални превози, за сметка на генералните и насипните товари. В тази връзка, от министерство на транспорта обявяват намерението си за активна маркетингова политика, за да въведат принципите на модерната логистика и у нас. Идеята е да се създадат няколко национални центрове, в които да се предлагат пълни логистични услуги. Първият такъв център ще бъде Варна.