Държавата си постави за цел нищожно намаляване на детската смъртност до 2020 г.

Сн. БГНЕС

Държавата си постави за цел скромно и лесно постижимо намаляване на детската смъртност до 2020 година, въпреки че намалението на този показател беше обявено за топ приоритет на предстоящата здравна реформа.

В одобрената от правителството в сряда концепция "Цели за здраве 2020” е записано, че до 2020 година смъртността при децата до 1 година трябва да бъде понижена до 6.8 на 1000 живородени. За сравнение по данни на НСИ през 2013 година тя е била 7.3 на 1000 живородени и през последните години с и без концепция бележи постоянен спад. За сравнение за пет години от 2009 до 2013 година смъртността сред децата до една година е намаляла от 9 на 7.3 на 1000 живородени.

За сравнение средният за ЕС показател е 3.8 на 1000 живородени и страната ни е водеща по детска смъртност заедно с Румъния.

Данните на националната статистика сочат още, че има съществена диспропорция по отношение на детската смъртност между градовете и селата. За 2013 година смъртността в градовете е 6.7 на 1000, а в селата 9.3 на 1000. През 2013 смъртните случаи на деца до една година са били 489, от които 331 в градовете и 158 в селата. За сравнение през 2009 година смъртните случаи на деца до една година са били 729, от които 464 в градовете и 275 в селата.

Основната причина за ранната детска смъртност са усложненията преди и по време на раждане, вродени аномалии, болести на дихателната система и кръвообращението.

Друга цел в приетия от Министерския съвет документ е увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65 годишна възраст до 16.4 години. По данни на Евростат през 2012 година очакваната продължителност на живота след 65 години у нас е била 15.8 години. Средният показател за ЕС е 19.6 години.

Предвижда се още понижаване смъртността при децата от 1-9 годишна възраст – до 0.24 на 1000, понижаване на смъртността до 0.28 на 1000 при подрастващите и младите хора от 10-19 годишна възраст и повишаване на работоспособността и снижаване на смъртността при хората в икономически активните групи от 20-65 години до 4.19 на 1000, без обаче да се посочва какви са актуалните нива на тези показатели.

Финансова устойчивост чрез реформи

За постигането на изброените цели като приоритети в концепцията са изведени финансова устойчивост на системата за здравеопазване и промяна на функционирането на здравната система.

Като риск в концепцията е посочено, че през 2020 година се очаква дефицит в бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Общите държавни разходи за здравеопазване се предвижда да се увеличат от 4.5 процента от БВП през 2013 година (3 540 000 000 лв.) на 5.3 процента през 2020 година (5 379 000 000 лв.). Очакванията са разходите на НЗОК да се увеличат от 3.6% от БВП през 2013 година (2 780 000 000 лева) на 4.3% от БВП през 2020 година (4 375 000 000 лева). Същевременно се прогнозира намаление на приходите като относителен дял от БВП - от 3.6% от БВП (2 788 000 000 лева) на 3.4% от БВП през 2020 година (3 469 000 000 лева), въпреки абсолютното увеличение от 681 000 000 лева. Това според прогнозите може да доведе до дефицит във финансирането на НЗОК.

"Това налага въвеждането на нови ефективни форми на контрол на разходите в системата", се посочва в документа.

Предлага се въвеждането на разходни тавани за заплащаните от НЗОК болнични услуги, оптимизиране броя на болничните легла, преструктуриране на болничните услуги, скъсяване на болничния престой и др.

Като мярка за ефективно изразходване на средствата се посочва и въвеждането на трите пакета здравна помощ – основен, допълнителен и спешен.

Основният пакет здравни дейности, заплащани от НЗОК, ще е насочен към профилактика, диагностика и лечение на основните заболявания и състояния, причиняващи смърт и загуба на работоспособността, детско и майчино здраве.

В допълнителният пакет на НЗОК ще бъдат включени заболявания, чието лечение търпи отлагане и могат да се формират листи на чакащите.

Спешният пакет здравни дейности, заплащан от здравното министерство, ще гарантира на всеки своевременен и равнопоставен достъп до медицинска помощ при спешни състояния.

В концепцията е залегнало още въвеждането на задължителна здравна карта според потребностите на населението от лечебни заведения, определяне на потребностите от кадри в здравеопазването по региони и медицински специалности, развитие на електронното здравеопазване и др.

Споделяне
Още по темата
Още от България