ДБ предлага дигитализация на делата за установяване на дългове

“Демократична България“ предлага електронната форма при водене на заповедното производство да стане правило, а не изключение. Това предвиждат промени в Гражданския процесуален кодекс, внесени в деловодството на парламента от ДБ.

Заповедното производство се използва основно в случаите, когато дълговете са ясно установени, длъжникът не ги оспорва, но не ги и изпълнява, докато не бъдат задействани механизмите за принудително събиране. В този случай съдията преглежда документите, внесени от кредитора и делото приключва с издаването на изпълнителен лист за принудително събиране на дълга или отказ. Има и вариант за издаване на “заповед за незабавно изпълнение“.

Най-много такива дела водят фирмите за комунални услуги - ток, вода, парно, телефонни услуги.

Със закона, който трябва да влезе в сила от 1 януари 2023 г., се цели значително ускоряване на правосъдието, улесняване на достъпа до правосъдие на гражданите и бизнеса чрез дистанционен достъп до съда и облекчаване на неравномерното натоварване на съдилищата.

Законопроектът предвижда облекчен режим на доказване на вземанията, кратки срокове за разглеждане на исканията от съда, както и по-ниски такси, което прави съдебните производства ефективни и достъпни, коментират от коалицията

ДБ предвижда и опростена процедура за възражение срещу издадена от съда заповед за изпълнение на вземане.

Заповедните производства са сред най-масовите граждански производства в районните съдилища. Това са близо 60% от всички граждански дела на районно ниво. Дигитализацията е особено подходяща за заповедното производство, тъй като то е формално по своя характер и всички случаи се решават само по документи. Това би улеснило както потребителите, така и съдилищата.

Въвеждат се редица улеснения, като например автоматично генериране на предложения за документи от информационната система въз основа на въведените данни. ДБ напомня, че седалището на длъжника и неговия адресмогат да се извличат и присъединяват към делото автоматично, вместо за същото да се занимавта претоварените съдии, съдебни помощници или деловодители.

Заповедното производство да се води и изцяло дистанционно, без да се налага съдията физически да се намира в района на длъжника. Освен това съдебната система би могла да разпредели по-оптимално своите ресурси, ако заповедните дела се разпределят между всички районни съдилища в страната, за да се осигури равномерното им натоварване. А за заявители и длъжници би било по-удобно, ако могат да извършват действия в това производство дистанционно или в най-удобния за тях районен съд.

ДБ предлага още хартиените ваучери за храна да стана изцяло електронни. Това ще се случи, ако парламвентът приеме промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. В мотивите на ДБ се казва, че по време на ковид пандемията са направени редица препоръки за електронни разплащания вместо кеш, за да се намалят рисковете за здравето на гражданите.

В резултат на това приемането на картови разплащания в търговията се е увеличило от 10 до 200%. Картовите разплащания и ПОС терминалите в България са се увеличили многократно през последните години.

Към момента потребители на системата на ваучери за храна са над 500 000 души в страната. Въвеждането на електронни ваучери ще ги направи по-достъпни, прозрачни, проследими и по-ефективно контролируеми от държавата.