Дефицитът: мързеливите ученици в еврозоната

Един черен сценарий често навестява мислите на централните банкери от еврозоната: Франция, Германия и Италия - трите най-силни икономики в еврозоната, които сами осигуряват 70 % от нейното производство, ще хвърлят валутния съюз в първата му истинска икономическа и политическа криза. Предвид "задъхването" на растежа, има опасност тези три страни да отстъпят пред бюджетната разпуснатост.

Седем от 12 държави в еврозоната се възползваха от връщането на просперитета, за да оправят дефицитите в бюджетите си и да си осигурят стабилна защита от тежки удари. Но не и трите стълба на европейската конструкция. Тяхната непредвидливост отслабва цялата еврозона доста повече, отколкото повишаването на инфлацията в Ирландия или Холандия. Има опасност тази непредвидливост да бъде заплатена скъпо - с по-високи лихви и по-слабо евро.

Париж, Берлин и Рим, опиянени от няколкото добри години на растеж, не усетиха кога вятърът се промени. Влошаването на бизнес климата в действителност е по-голямо от очакваното: еврозоната не е, както тръбяха доскоро министрите на финансите страните-членки, островче на засиления просперитет, способно да устои в един свят, който забавя темпото си на икономически растеж.

"В Германия растежът няма да надхвърли по никакъв начин 1,5 % през 2001 г.", прогнозира Патрик Манж, икономист в Merrill Lynch. При съставянето на бюджета министърът на финансите на Германия Ханс Айхел разчиташе на 3 % растеж - почти два пъти повече! Във Франция валсът на понижаването на прогнозите също започна. Берси построи своя бюджет върху оптимистичната хипотеза за 3,3 % растеж. Много специалисти, между които и Патрик Манж, не очакват той да бъде повече от 2 %. Що се отнася до Италия, тя ще трябва да се задоволи по-скоро с 2 вместо 2,9 % растеж, които първоначално очакваше правителството.

При всички тези неудачи има опасност през 2001 г. дефицитът в публичните финанси навсякъде да "премине чертата", както обичаше да казва Пиер Береговоа, когато бе министър на икономиката на Франция. След април Берси призна, че данъчните приходи може би ще бъдат по-ниски с 10 до 15 млрд. франка (между 1,5 и 2,3 млрд. евро) спрямо първоначалните прогнози. "По-скоро обаче разликата между очакваните и реалните данъчни приходи ще бъде от порядъка на 50 млрд. франка или 7,5 млрд. евро", предупреждава Никола Собчак, икономист от Goldman Sachs. Берлин също трябва да коригира сметките си.

"Недостигът вероятно ще достигне 5 до 9 млрд. евро", изчислява Елга Барч, икономист в Morgan Stanley Dean Witter. Положението с дефицита е още по-драматично в Италия. За първите пет месеца на годината публичният дефицит там се увеличи наполовина в сравнение със същия период на миналата година. Според оценки на работодателите той може да надхвърли с 82 млрд. франка или 12,5 млрд. евро първоначалните прогнози, ако не бъде направено нищо.

Последиците: няма да може да бъде спазена пазарната част от програмите за стабилност, представени от Париж, Рим и Берлин на Европейската комисия (ЕК), които имат за цел преодоляване за няколко години на дефицита в публичните сметки. Тъкмо обратното - има опасност през тази година дефицитите да нараснат в сравнение с 2000 г., като по този начин ще се обърне тенденцията, започнала през 1995 г.

Според експерти на Goldman Sachs дефицитът ще нарасне съответно от 1,2 на 2 % от БВП в Германия, от 1,3 на 1,5 % от БВП - във Франция, а в Италия ще се запази на ниво 1,5 % от БВП, ако не се смятат извънредните приходи от продажбата на лицензи за оператори на мобилни телефони от трето поколение.

Изправена пред тези отклонения, Европейската комисия не разполага с никаква възможност за възражение, тъй като дефицитите не приближават съдбовната граница от 3% от БВП, определена в Договора от Маастрихт. Освен ако не укори правителствата в препоръките си за ориентацията на икономическата политика на 15-те. Тя няма да се въздържи да го направи през 2002 г., която заплашва да бъде година на повишени рискове за европейското единство.

Герхард Шрьодер и най-вече Лионел Жоспен започнаха програмите си за намаляване на данъците (38 млрд. франка във Франция за годината) при условия, които вече не са налице. Една година преди решителни избори, те няма да могат едновременно да спазят обещанията си за намаляване на данъците, да приласкаят електората и да ограничат разходите си като дефицитите, за да изпълнят ангажиментите си.

Опасността публичните финанси да се превърнат в декор съществува, особено ако тонусът на икономиката не се върне. Във Франция, например, половината от данъчните приходи се основават на активността през предишната година. Затова през следващата година наистина ще се усети "удрянето на спирачките" през 2001 г. Лоран Фабиюс, който без съмнение си спомня за експлозивното нарастване на публичния дефицит от 2 на 6 % от БВП между 1991 и 1993 г. заради рецесията, предупреди депутатите за възможна "надпревара във свръхнаддаванията под претекст, че изборите наближават". Обитателят на Берси знае, че за да не надхвърли определеното повишение на разходите от 0,5 %, ще трябва да преразпредели тридесетина милиарда франка. Една задача, която повишава залога, тъй като никой министър не е готов да направи нещо, което води до намаляване на доверието в него една година преди избори!

Но Италия, която подновява борбата със своите стари демони е страната, която се отклонява най-много от пътя. Новият министър-председател Силвио Берлускони ще представи в края на юни проектозакон за финансите, който отразява неговите обещания за значително съкращаване на данъците - 240 млрд. франка за 5 години мандат на парламента, и то без големи намаления на разходите, като са предвидени повишения на най-ниските пенсии и реализиране на големи обществени проекти. Веднага след назначаването си на поста, италианският суперминистър на икономиката и финансите Джулио Тремонти каза, че италианците плащат твърде високи данъци за услугите, които получават.

Еврозоната рискува да плати скъпо за тенденцията "най-напред аз" сред някои нейни членове. Като начало тя без съмнение ще трябва да поддържа своите дългосрочни лихви високи, но това ще ограничи потреблението и инвестициите. "Тяхното скорошно подобряване (на потреблението и инвестициите) отразява страха на финансовите пазари от бюджетни отклонения", смята Жан-Луи Мурие, икономист от Aurel Leven. "През 2001 г. държавите трябва да заемат 400 млрд. франка повече, отколкото през 2000 г.", казва той. За да стане това това, ще трябва да се привлекат международни капитали чрез примамливи условия. 12-те поемат също така риска ЕЦБ да им наложи по-високи краткосрочни лихви.

Твърде големи публични дефицити, прекалено високи лихви: тази лоша икономическа политика, гибелна за растежа, няма да помогне на еврото да подаде глава над водата. "Ако то е слабо, причината е, че все още перспективите за растежа в средносрочен план са по-добри в САЩ, отколкото в Европа", подчертава специалист от J.P.Morgan. Министрите на финансите на 12-те страни от еврозоната решиха да засилят взаимодействието си при подготовката на бюджетите на всяка една страна. Остава да се надяваме, че големите страни този път ще проявят мъдрост и ще послушат съветите на малките.

Дефицитът: лошите ученици в еврозоната

ФРАНЦИЯ
заложен дефицит за 2002 г. -0,6 % от БВП
прогноза за 2002 г. -1,5 % от БВП

ГЕРМАНИЯ
заложен дефицит за 2002 г. -1 % от БВП
прогноза за 2002 г. -1,5 % от БВП

ИТАЛИЯ
заложен дефицит за 2002 г. -0,5 % от БВП
прогноза за 2002 г. -1 % от БВП